— Мисля, че да, но нека погледна.
— Все трябва да се намери местенце и за нас — изшушука Еди, който ту свиваше пестници, ту отново разперваше пръсти.
— Оказах се права, господин Сантоли. Самолетът е пълен, двама души обаче са се отказали от резервациите. Една от по-възрастните сестри се е почувствала зле и е решила да не тръгва на такъв дълъг път, затова тя и приятелката й си остават тук.
— Дано не оздравява скоро — ревна Джуниър. — Запази ни тия две места.
В другия край на линията Сюзан Уайт, агентка от ФБР, която вече часове наред дежуреше в манастира и чакаше Сантоли да се обади, показа с ръка на Рич Майърс, че всичко се развива по план. Сетне започна да пише: „Брат Станислас и брат Каспер…“
„Мардж и Чарли бяха неотразими — помисли, ухилен до уши, Стърлинг: дотук всичко вървеше по ноти. — Мариса, съвсем скоро отново ще бъдеш щастлива“, зарече се той.
Лека нощ, Мариса — пожела Дениз, сетне подпъхна завивката под брадичката на детето и се наведе да го целуне.
— Лека нощ, мамо. Искам час по-скоро да дойде утре. Тогава е рожденият ми ден и Бъдни вечер.
— Ще се забавляваме до припадък — обеща Дениз и угаси лампата.
Слезе долу при Рой, който подсушаваше съдовете.
— Всички ли си легнаха? — попита весело той.
— Да, но странна работа, мислех си, че днес Мариса ще е разстроена, а тя ми се стори развълнувана и щастлива, сякаш се надява на чудо и очаква утре Били и Нор да бъдат тук.
— Клетото дете, ще бъде много разочаровано — пророни покрусен Рой и сгъна кърпата за съдовете.
— Набавих всичко необходимо — каза угрижен Чарли. — Монашески одежди, сандали, молитвеници, възможно най-издрасканите мукавени куфари — нали братята все пак са дали обет за бедност.
Седеше заедно с Мардж и Стърлинг в хола у тях. И тримата се притесняваха да не би още преди чартърният самолет с поклонниците да излети, братя Баджет да надушат, че има нещо гнило.
— Ами паспортите? — попита Мардж. — Ако стане някаква засечка с тях?
— Не бери грижа за паспортите — съвършени фалшификати — успокои я мъжът й. — Сами са си ги осигурили.
— А как са стигнали до летище „Титърбъро“? — поинтересува се все така притеснена Мардж. — Дано не са се вдигнали и не са отишли с лъскавата си лимузина.
— Лимузината ги е откарала до Ню Йорк, до едно от техните ателиета за химическо чистене, което вече не работи. Там би трябвало да са се преоблекли и да са се качили на очукана евтина кола под наем, с която да отидат на летището.
До полунощ, когато самолетът трябваше да излети, оставаха пет минути.
— И аз не знам. Тия двамата имат шесто чувство — простена адвокатът. — Труп съм, ако в последния момент се усетят, че им е заложен капан, и не се качат на самолета.
— Днес ги видя, личеше ли по нещо, че се съмняват? — попита Мардж, както сгъваше нервно салфетката.
— Не, не личеше. Сега изведнъж им станах пръв приятел. Все пак благодарение на мен ще се приберат да се видят със свидната си майчица.
„Ако стане някоя издънка, аз ще опера пешкира, задето съм го предложил“, помисли гузно Стърлинг.
Телефонът иззвъня и всички подскочиха като ужилени. Чарли грабна слушалката.
— Ало!
— Господин Сантоли ли е?
— Да.
— Обажда се Рич Майърс. Бъдете спокоен, чартърният самолет току-що излетя с брат Станислас и брат Каспер на борда.
Усмивката на облекчение, грейнала върху лицето на Чарли, беше достатъчна, та Мардж и Стърлинг да разберат, че всичко е наред.
— След осем часа ще кацнат във Валония. Полицията там ги чака и ще ги арестува веднага щом слязат по стълбичката. Агентите ни в самолета ще махнат расата и щом самолетът презареди с гориво, ще се върнат тук.
Чарли се почувства така, сякаш от плещите му се е смъкнало непосилно бреме.
— Сигурно ще ме разпитвате отново.
— Следващата седмица. Посрещнете спокойно празниците. Знам, че ще ни съдействате. — Майърс замълча. — Не се притеснявайте, господин Сантоли. Знаете какво имам предвид.
— Благодаря ви — каза едва чуто Чарли.
Стърлинг стана от канапето.
— Всичко ще е наред — рече той. — Наистина не се притеснявай, Чарли. Добър човек си. А сега трябва да ви напусна.
— Просто не знам как да ти благодарим, Стърлинг! — възкликна Мардж.
— Излишно е да ми благодарите. Но използвайте разумно земните си дни. Няма да усетите кога са се изнизали.
Мардж и Чарли се хванаха за ръце.
— Никога няма да те забравим — прошепна жената.
— Никога — повтори като ехо Чарли.
— Ще се видим отново. Сигурен съм — рече Стърлинг и изчезна яко дим.
— Колко още остава? Задушавам се в това попско расо — изсъска Еди и беше възнаграден с това, че Джуниър го сръчка с лакът в ребрата.