Излезе от нишата и видя, че сега и отец Брофи стоеше до двете жени и шепнеше думи на утеха. Той вдигна очи. На последните, достойни за скъпоценни камъни тонове на преминаващата през витражите слънчева светлина, погледите им се срещнаха. Само за миг и двамата забравиха къде се намират. И кои бяха.
Тя вдигна ръка за довиждане.
После излезе от неговата църква и се озова отново в своя свят.