— Това е един от операторите! — извика някой. — Трябва ни линейка!
Мора затвори с трясък вратата на колата си и се спусна обратно към падналия.
— Какво стана? — извика тя. — Подхлъзна ли се?
— Не, тичаше… и изведнъж се катурна…
Лекарката коленичи до него. Вече го бяха обърнали по гръб и тя видя едър мъж над петдесетте, чието лице потъмняваше. В снега край него се търкаляше телевизионна камера, на която се четяха буквите WVSU.
Човекът не дишаше.
Изви главата му назад, изпъвайки волския му врат, за да отвори дихателните пътища, и се приведе, за да започне изкуственото дишане. Повдигна й се от миризмата на старо кафе и цигари. Помисли си за хепатита, СПИН-а и всички други микроскопични ужасии, които могат да се прихванат от контакт с телесни течности, и си наложи да долепи устни към устата му. Издиша въздуха от дробовете си и видя как гръдният му кош се повдигна, белите му дробове се бяха напълнили с въздух. Повтори процедурата още два пъти, после напипа сънната му артерия.
Нищо.
Понечи да разкопчее ципа на якето му, но някой вече го правеше вместо нея. Вдигна очи и видя свещеника, коленичил срещу нея, а големите му длани вече опипваха гърдите на мъжа, търсейки ориентири. Той постави дланите си върху гръдната му кост, после я погледна, за да потвърди, че започва да прави компресии на гръдния кош. Мора видя впечатляващи сини очи, изпълнени с мрачна целеустременост.
— Започвай да помпаш — каза тя. — Давай.
Той се зае със задачата си, като отброяваше на глас всяка компресия, така че тя да може да съобразява вдишванията. В гласа му не се усещаше паника, това беше методичното отброяване на човек, който знае какво прави. Нямаше нужда да му дава указания; двамата работеха заедно така, сякаш бяха опитен екип, като на два пъти си смениха местата, за да се облекчат един друг.
Когато линейката пристигна, предната част на панталоните й беше подгизнала от снега, в който бе коленичила, а самата Мора бе плувнала в пот въпреки студа. Изправи се вдървено и проследи изтощено как от екипа на „Бърза помощ“ свързаха вената на падналия със система и вкараха в трахеята му тръбичка още преди да натоварят носилката в линейката.
Падналата телевизионна камера вече беше в ръцете на друг служител на WVSU. „Шоуто трябва да продължи — помисли си д-р Айлс, наблюдавайки струпалите се около линейката репортери, — дори сега историята да е за нещастието на ваш колега.“
Обърна се към стоящия до нея свещеник; коленете и на неговите панталони бяха подгизнали от топящия се сняг.
— Благодаря ви за помощта — каза тя. — Доколкото разбрах, сте давали първа помощ от този род и преди.
Той се усмихна, сви рамене.
— Само с пластмасова кукла. Не мислех, че ще ми се наложи да го приложа на практика. — Протегна ръка, за да се ръкува с нея. — Аз съм Даниъл Брофи. Вие съдебният лекар ли сте?
— Мора Айлс. Това вашата енория ли е, отец Брофи?
Той кимна.
— Църквата ми е на три преки по-натам.
— Да, видях я.
— Мислите ли, че спасихме този човек?
Тя поклати глава.
— Когато изкуственото дишане, придружено от компресии на сърдечната област продължи толкова дълго, без да се появи пулс, прогнозата не е особено добра.
— Но все пак има шанс да живее?
— Не кой знае какъв.
— Дори и така, приятно ми е да мисля, че сме допринесли нещичко. — Погледна към телевизионните репортери, наобиколили линейката.
— Ще ви придружа до колата, за да не ви натикат някоя камера в лицето.
— Тогава ще тръгнат след вас. Надявам се, че сте готов за тях.
— Вече обещах да направя изявление. Макар да не знам какво всъщност искат да чуят от мен.
— Те са канибали, отец Брофи. Не искат нищо по-малко от половин кило от плътта ви. Или, още по-добре — пет кила.
Младият мъж се засмя.
— В такъв случай трябва да ги предупредя — месото ми е доста жилаво.
Той я придружи до автомобила й. Мокрите крачоли на панталоните бяха прилепнали към краката й, платът започваше да се втвърдява на ледения вятър. В моргата щеше да сложи работно облекло и да остави панталоните си да изсъхнат.
— Ако трябва да направя изявление — поде той, — има ли нещо, което би трябвало да знам? Нещо, което можете да ми кажете?
— Ще трябва да говорите с детектив Ризоли. Тя води разследването.
— Мислите ли, че става дума за изолирано нападение? Има ли място за притеснения за другите енориаши?