Интензивното отделение на хирургията на „Сейнт Франсис“ се състоеше от централен салон, където се помещаваха медицинските сестри, заобиколен от дванайсетте стаички за пациентите. Мора спря пред бюрото на служителката, допускаща посетителите, за да се представи.
— Аз съм д-р Айлс от Канцеларията на съдебния лекар. Може ли да видя картона на вашата пациентка сестра Урсула Роуланд?
Служителката я изгледа озадачено.
— Но пациентката не е издъхнала.
— Детектив Ризоли ме помоли да проверя какво е състоянието й.
— О! Картонът й е ей в онзи отвор. Номер десет.
Мора се приближи до редицата продълговати вертикални отвори и измъкна алуминиевия капак, зад който се намираше болничният картон на легло №10. Отвори на доклада за операцията. Беше написан на ръка от неврохирурга, непосредствено след нея:
„Голям субдурален хематом; идентифициран е и му е направен дренаж. Раздробените костици от отворената дясна париетална черепна фрактура са отстранени. Разкъсването на твърдата мозъчна обвивка е затворено. Пълният отчет от операцията е издиктуван.
Обърна на записките на сестрите и прелисти развитието в състоянието на пациентката след операцията. Вътречерепното налягане се поддържаше стабилно с помощта на венозно прилаганите „Манитол“ и „Ласикс“, и на поддържаното с външна помощ дишане. Очевидно правеха всичко, което можеше да се направи; сега не оставаше друго, освен да чакат, за да видят какви ще бъдат неврологичните последствия.
Мора тръгна към болнична кабинка №10 с картона в ръка. Седящият отпред полицай й кимна.
— Здравейте, д-р Айлс.
— Как е пациентката? — попита тя.
— Все така, струва ми се. Не мисля, че се е събуждала до този момент.
Младата жена погледна към дръпнатите завеси.
— Кой е там с нея?
— Лекарите.
Тя почука на рамката на вратата и мина между завесите. Край леглото стояха двама мъже. Единият беше висок човек с азиатски произход, тъмен, пронизителен поглед и гъсти посивели коси. „Неврохирургът“ — помисли си тя, видяла името на табелката на престилката му: „Д-р Юън“. Мъжът до него беше по-млад — на трийсет и няколко години, с широки рамене, изпълващи бялата му престилка. Дългата му руса коса бе хваната на опашка, „Фабио в ролята на лекар“ — помисли си тя, загледана в загорялото му на слънцето лице и дълбоко поставените сиви очи.
— Извинявам се, че нахлувам така — започна Мора. — Аз съм д-р Айлс, от Канцеларията на съдебния лекар.
— На съдебния лекар ли? — погледна я объркано д-р Юън. — Това посещение не е ли малко преждевременно?
— Водещият разследването детектив ме помоли да видя как е вашата пациентка. Има и друга жертва.
— Да, разбрах.
— Ще извърша аутопсията утре. Исках да сравня нараняванията, нанесени на двете жертви.
— Не мисля, че има кой знае какво за вас тук. Не и сега, след операцията. Ще научите повече, като видите рентгеновите снимки и скенера на главата й отпреди това.
Мора сведе поглед към пациентката, нямаше как да не се съгласи с него. Главата на Урсула беше увита в бинт, претърпените от нея наранявания вече бяха променени, коригирани от умелата ръка на хирурга. Намираше се в дълбока кома, дишаше с помощта на апаратура. За разлика от крехката Камий, Урсула беше солидна жена с едра кост и с обикновеното закръглено лице на фермерска съпруга. Жиците около месестите й ръце я свързваха с различни апарати и системи. На лявата й китка имаше гривна за медицинско предупреждение, на която пишеше „алергична към пеницилин“. На десния й лакът се виждаше грозен белег, дебел и бял, лошо зашит, спомен от старо нараняване. „Дали не е сувенир от работата й зад граница?“ — помисли си Мора.
— Направих каквото можах в операционната — обади се д-р Юън. — А сега да се надяваме, че д-р Сътклиф ще успее да я предпази от евентуални усложнения.
Д-р Айлс погледна към лекаря с русата опашка, който й кимна с усмивка.
— Аз съм Матю Сътклиф, нейният интернист — представи се той. — Не е идвала при мен от няколко месеца. Разбрах, че е хоспитализирана едва преди малко.
— Имате ли телефона на племенника й? — попита Юън. — Когато ми се обади, забравих да го попитам за номера му. Каза, че е говорил с вас.
Сътклиф кимна.
— Имам го. По-лесно ще бъде аз да поддържам връзка със семейството й. Аз ще ги уведомявам за статуса й.
— А какъв е той? — поинтересува се Мора.