— Живот в окопите. Понякога точно така се чувствам. На фронтовата линия.
Рентгеновите снимки вече ги чакаха на бюрото на служителя при входа на отделението. Сътклиф отнесе големия плик в помещението за разглеждане. Защипа снимките и натисна бутона за осветлението на екрана.
Светлината премигна през изображенията на черепа. Линиите на фрактурата бяха осеяли костта като светкавица. Мора видя две отделни места, по които бе нанесен удар. Първият бе направен по дясното слепоочие и надолу от него, към ухото, се бе образувала тънка цепнатинка. Вторият, явно по-силен, бе попаднал зад първия и бе смазал костта на това място, избутвайки я навътре.
— Ударил я е първо отстрани по главата — промълви д-р Айлс.
— Как разбра, че това е бил първият удар?
— Защото линията на първата фрактура спира разпространението на пресичаща се с нея фрактура от втория удар. — Посочи към линийките от фрактурите. — Нали виждаш как тази линия спира точно тук, където стига до линията от първата фрактура? Силата от удара не може да прескочи от другата страна на пукнатината. От това разбирам, че ударът по дясното слепоочие е бил нанесен пръв. Може би се е обръщала. Или пък не го е видяла, тъй като се е появил отстрани.
— Изненадал я е — уточни младият мъж.
— И това е било достатъчно да я накара да залитне. Тогава е последвал вторият удар, по-назад по главата, ето тук.
Тя посочи втората линия от фрактура.
— И е бил по-силен — добави той. — Компресирал е черепната кост.
Сътклиф свали поредицата снимки от черепа и ги замени с изображения от компютърна томография. Тя даваше възможност да се надникне в човешкия череп, разкривайки главния мозък дял след дял. Видя събралата се на едно място кръв, изтекла от разкъсани кръвоносни съдове. Нарастващото налягане бе станало причина за притискане на мозъка. Нараняването можеше да бъде също толкова разрушително, колкото това, което бе претърпяла Камий.
Но човешката анатомия и човешката издръжливост варират в големи граници. Докато много по-младата монахиня бе станала жертва на травмите си, сърцето на Урсула продължаваше да бие, тялото не желаеше да пусне душата. Това не беше чудо, а една от онези прищевки на съдбата, благодарение на които едно дете например се беше отървало от падане от прозорец на шестия етаж само с безобидни одрасквания.
— Изумен съм, че изобщо е останала жива — промълви той.
— Аз също. — Мора погледна събеседника си. Светлината от екрана осветяваше наполовина лицето му, подчертаваше силните линии на скулата. — Тези удари са били предназначени да убият.
Четири
„Камий Мажин е имала млади кости“ — помисли си Мора, загледана в рентгеновите снимки, окачени на светлия екран на моргата. Годините все още не бяха отхапали от ставите на послушницата, не бяха смазали прешлените или калцирали хрущяла на ребрата й. И сега никога нямаше да го направят. Камий щеше да бъде положена в земята с останали завинаги млади кости.
Йошима бе направил рентгеновите снимки на тялото, докато бе напълно облечено, стандартна предпазна мярка с цел локализиране на куршуми или други метални фрагменти, евентуално заседнали в облеклото. На рентгеновите снимки на Камий не се виждаха никакви метални обекти, освен едно разпятие и няколко безопасни игли в областта на гръдния кош.
Мора дръпна надолу снимките на торса и твърдият материал, от който бяха направени, издаде нещо като музикална въздишка, когато го преви в ръцете си. Лекарката посегна към снимките на черепа и ги защипа на светлия екран.
— Божичко — промълви детектив Фрост.
Пораженията на черепа бяха ужасяващи. Един от ударите се бе оказал достатъчно силен, за да запрати парченца кост доста под нивото на намиращата се в съседство част на черепа. Макар да не беше направила все още нито един разрез, Мора си представяше доста ясно какво щеше да види вътре в черепа. Разкъсани кръвоносни съдове, подутини от вътрешни кръвоизливи. И главният мозък, с изпъкнали на места части под нарастващото налягане на кръвта.
— Обяснявайте, докторе — обади се Ризоли, спретната и делова. Тази сутрин изглеждаше по-здрава, беше влязла с обичайната си енергична походка — жената воин се беше върнала на сцената. — Какво виждате?
— Три отделни удара — отвърна Мора. — Първият е нанесен тук, по темето. — Посочи самотната линия на фрактурата, която продължаваше диагонално напред. — После са дошли другите два удара, отзад по главата. Предполагам, че по това време вече е била паднала с лице на земята. Безпомощно просната. Тогава последният удар е смазал черепа й.