Финалът беше толкова брутален, че и лекарката, и двамата детективи замълчаха за момент, представяйки си падналата жена, с притиснато в каменния под лице. Вдигането на ръката на нападателя, стиснала смъртоносното оръжие. Звукът от счупването на костта, пронизал тишината на параклиса.
— Като налагане с тояга на малко тюленче — обади се Джейн. — Не е имала никакъв шанс.
Мора се обърна към масата за аутопсия, където лежеше Камий Мажин, все още облечена в окървавените си одежди.
— Да я съблечем.
Облеченият в престилка Йошима вече чакаше с ръкавици на ръцете — призракът на залата за аутопсии. Безмълвно и експедитивно беше подредил инструментите на табличката, насочил бе светлините под нужните ъгли и бе подготвил съдовете за съхранение на различните мостри. На д-р Айлс почти не й се налагаше да говори; беше достатъчно да я погледне, за да прочете мислите й.
Първо свалиха черните кожени обувки, грозни и практични. После направиха пауза, оглеждайки многото пластове от облеклото на жертвата, за да се подготвят за нещо, което не бяха правили никога досега: свалянето на одеждите на монахиня.
— Би трябвало да махнем първо лентата — каза Мора.
— Какво е това?
— Наметката на раменете. Само дето не виждам никакви закопчалки отпред. И не видях никакъв цип на рентгеновата снимка. Да я обърнем на една страна, за да видя отзад.
Тялото, вече втвърдено, беше леко, сякаш принадлежеше на дете. Завъртяха го на една страна и д-р Айлс раздели ръбовете на пелеринката.
— Велкро — обяви тя.
Фрост се изсмя почти стреснато.
— Шегувате се.
— Средновековието се среща със съвременната епоха.
Мора свали късата наметка, сгъна я и я постави в найлонов плик.
— Но това някак си разочарова. Мисълта, че и монахините използват велкро.
— Ти в Средновековието ли искаш да ги държиш? — попита Ризоли.
— Просто си мислех, че се придържат в по-голяма степен към традицията.
— Не ми се ще да ви лишавам от вашите илюзии, детектив Фрост — каза Мора, докато сваляше верижката с разпятието. — Но някои манастири вече си имат дори уебсайт.
— О, боже! Монахини в Интернет. Умът ми не може да го побере.
— Както виждам, следващ ще бъде скапуларият — обяви д-р Айлс и посочи горната дреха без ръкави, която обгръщаше тялото на Камий от раменете до подгъва на робата. Внимателно го вдигна, за да промуши главата на жертвата през него. Платът беше втвърден от попитата кръв. Пъхна го в друг найлонов плик, последван от кожения колан.
Бяха стигнали до последния слой вълна — черната туника, която беше широка за слабото тяло на Камий. Това бе последната бариера на благоприличието.
През всички години, през които бе събличала жертви на насилие, Мора не беше изпитвала толкова силна вътрешна съпротива както сега. Тази жена беше избрала да живее скрита от мъжките очи; а сега щеше да бъде безжалостно разголена, тялото й щеше да бъде подробно изследвано, без да бъде пропуснат нито един отвор. Възможността за подобно насилие над свободната воля разтърси съдебната лекарка и тя поспря за момент, за да възвърне решимостта си. Забеляза въпросителния поглед на Йошима. Ако беше смутен, не го показваше. Безстрастното му лице оказваше успокояващо действие в тази стая, където дори въздухът като че ли трептеше от емоция.
Мора се съсредоточи отново върху работата си. Заедно с Йошима вдигнаха туниката, плъзнаха я нагоре по бедрата и таза. Беше широка и успяха да я съблекат, без да нарушат трупното вкочаняване на ръцете. Под нея имаше бяла памучна качулка, която се бе увила около врата, а отпред бе хваната с безопасни игли за окървавена тениска. Същите безопасни игли, които се бяха появили на рентгеновата снимка. Дебел черен чорапогащник покриваше краката й. Махнаха първо него, оголвайки бели памучни пликчета. Те бяха абсурдно скромни, предназначени да прикрият колкото може повече плът, бельо на стара дама, а не на млада жена. Памучната тъкан бе издута от дамска превръзка. Както Мора бе заподозряла, съдейки от изцапаните с кръв чаршафи, жертвата беше в месечен цикъл.
Сега тя насочи вниманието си към тениската. Разкопча една от безопасните игли и свали качулката. Тениската обаче не можеше да бъде свалена така лесно, поради трупното вкочаняване. Д-р Айлс взе ножици и сряза фланелката през средата. Платът се раздели и под него се показа нов слой.
Гледката я свари неподготвена. Взря се в плата, увит плътно около гръдния кош, закопчан отпред с две безопасни игли.