— За какво е това? — попита Фрост.
— Както изглежда си е привързвала гърдите — отвърна Мора.
— Защо?
— Нямам представа.
— Заместител на сутиена? — предположи Ризоли.
— Не мога да си представя защо би предпочела да носи това вместо сутиен. Вижте колко плътно е увит. Несъмнено не й е било особено комфортно.
Джейн изсумтя:
— Да-а, сутиенът сякаш е много удобен.
— Това да не е нещо, свързано с религията, а? — осведоми се Фрост. — Част от техните обичаи?
— Не, това е стандартна превръзка „Асе“, каквато можеш да си купиш от всяка аптека за стягане на навехнат глезен.
— Но откъде да знаем какво носят монахините обикновено? Искам да кажа, че под черните си роби може да носят черни дантели.
Никой не се засмя.
Мора гледаше надолу към Камий и внезапно осъзна с пълна сила символизма на пристегнатите гърди. Дегизиране на женските черти, потискането им. Подчиняването им. Какви мисли бяха минавали през главата на Камий, когато бе увивала превръзката около гърдите си, опъвайки еластичната материя по кожата си? Дали беше изпитала отвращение към това напомняне за женствеността й? Дали се беше чувствала по-чиста, когато гърдите са изчезвали под бинта, когато извитите й форми са се сплесквали, а сексуалността й е била отречена?
Мора разкопча двете безопасни игли и ги постави на табличката. С помощта на Йошима започна да развива превръзката, като всяка следваща махната навивка от бинта разкриваше по още мъничко от кожата. Но дори притискащият плат не бе успял да съсухри здравата плът. Свалянето на последната ивица от бинта разкри сочни млади гърди, по чиято кожа бяха останали отпечатъци от плата. Други жени щяха да се гордеят с подобни гърди; Камий Мажин ги беше крила, сякаш се бе срамувала от тях.
Оставаше да махнат само още едно — памучните пликчета.
Мора плъзна ластичния им колан надолу по таза и после — по бедрата. По залепената към тях дамска превръзка имаше съвсем малко кръв.
— Нова превръзка — отбеляза Ризоли. — Изглежда току-що я е била сменила.
Но д-р Айлс не гледаше превръзката; погледът й беше фокусиран върху корема без всякакъв тонус, увиснал безжизнено между изпъкналите тазови кости. По бледата кожа се виждаха сребристи линийки. Без да каже нищо, тя ги съзерцаваше безмълвно, разтърсена от това, което може би означаваха. Мислеше си и за здраво пристегнатите гърди.
Обърна се към табличката, където бе оставила ластичната превръзка, и бавно я разви, вглеждайки се в плата.
— Какво търсиш? — попита Джейн.
— Петна — отвърна лаконично Мора.
— Кръвта се вижда съвсем ясно.
— Не кървави…
Съдебната лекарка направи пауза — по разгънатите върху табличката ластични бинтове се забелязваха тъмни кръгове там, където бе засъхнала течността. „Боже мой — помисли си тя, — как е възможно това?“ Погледна към Йошима.
— Да я подготвим за оглед на таза.
Той се намръщи.
— И да нарушим трупното вкочаняване?
— Тя няма кой знае каква мускулна маса.
Камий беше слаба жена, това щеше да улесни задачата им.
Йошима се придвижи към долния край на масата. Мора хвана здраво таза, а той пъхна длани под лявото бедро и напрегна мускули, за да го раздвижи. Процедурата беше наистина брутална — изискваше насилствено разкъсване на втвърдените след смъртта мускулни влакна. Тя очевидно ужаси Фрост, който отстъпи назад от масата, силно пребледнял. Йошима разтърси силно крака и Мора усети предаденото от таза разкъсване на мускула, съпроводено от щракане.
— О, боже! — прошепна Фрост и се обърна.
Ризоли обаче тръгна с нестабилна крачка към мивката и се сниши към нея, обхванала глава в дланите си. Стоикът Ризоли, която никога не се оплакваше от това, което се налагаше да гледа или да мирише в залата за аутопсии, сега като че ли не беше в състояние да асимилира дори тези подготвителни действия.
Мора се премести от другата страна на масата и хвана отново таза, а Йошима повтори същата процедура с десния крак. Дори на нея й се догади, докато се бореха с трупното вкочаняване. От всички изпитания, през които беше преминала по време на медицинското си обучение, чиракуването в ортопедична хирургия я ужасяваше най-много. Пробиването и рязането с трион на костите, грубата сила, необходима за разделянето на тазобедрените стави. Изпита същия ужас и сега, когато усети разкъсването на мускула. Дясното бедро внезапно се отпусна и дори на обикновено безизразното лице на Йошима за миг се появи отвращение. Нямаше обаче друг начин да види гениталиите както трябва, а искаше да разбере колкото може по-скоро дали подозренията й са верни.