Извиха бедрата навън и Йошима насочи светлината на една от лампите право към перинеума. Във вагиналния канал се бе събрала кръв — нормална менструална кръв, както щеше да предположи преди това Мора. Но сега се взираше, изумена от това, което виждаше. Взе марля и избърса внимателно кръвта, за да разгледа лигавицата под нея.
— Има втора степен вагинално разкъсване, посока шест часа — обяви тя.
— Искаш ли да вземеш секрет?
— Да. И ще трябва да направим блоково разрязване.
— Какво става? — попита Фрост.
Д-р Айлс го погледна.
— Не го правя често, но ще се наложи да отстраня тазовите органи, без да нарушавам връзките помежду им. Ще прережа тазовата кост и ще вдигна всичко като една обща маса.
— Мислиш, че е била сексуално насилена?
Мора не отговори. Заобиколи, за да отиде до подноса с инструментите, и взе скалпел. Върна се към торса, за да започне Y-образния разрез.
Интеркомът изпука.
— Д-р Айлс? — прозвуча от него гласът на Луиз.
— Да?
— Търсят ви на линия едно. Отново е д-р Виктор Банкс, от онази организация, One Earth.
Мора замръзна на място, стиснала здраво скалпела.
— Д-р Айлс? — повтори Луиз.
— Няма ме.
— Да кажа ли, че ще се обадите, когато имате възможност?
— Не.
— Обажда се за трети път днес. Попита дали може да се свърже с вас вкъщи.
— Не му давай домашния ми телефон. — Думите прозвучаха по-остро, отколкото бе възнамерявала, и забеляза, че Йошима се обърна да я погледне. Усещаше погледите и на двамата детективи. Пое въздух и додаде, вече по-спокойно: — Кажи на д-р Банкс, че ме няма. И продължавай да му го повтаряш, докато престане да се обажда.
Последва пауза.
— Да, д-р Айлс — отвърна най-сетне Луиз, очевидно силно жегната от реакцията й.
Мора никога не се беше обръщала остро към нея и сега трябваше да намери начин да заглади нещата и да поправи стореното. Реакцията й бе смутила и самата нея. Погледна към торса на Камий Мажин, опитвайки да се съсредоточи в работата си. Но мислите й не се подчиняваха и препускаха във всички посоки, а ръката й бе на път да изпусне скалпела.
И другите виждаха това.
— Защо ти досажда One Earth? — попита Ризоли. — Дарения ли искат?
— Това няма нищо общо с One Earth.
— А с какво тогава? — настояваше Джейн. — Този човек ли те преследва?
— Просто се старая да го избягвам.
— Но той явно е доста настоятелен.
— Нямаш представа колко.
— Искаш ли да го разкарам от главата ти? Да му кажа къде да върви?
Това не бяха думи само на ченгето Ризоли; говореше също така жената Ризоли, която имаше непоносимост към арогантните, опитващи да се налагат мъже.
— Въпросът е личен — заяви Мора.
— Ако имаш нужда от помощ, само кажи.
— Благодаря, но ще се справя сама с него.
Съдебната лекарка притисна скалпела към кожата, защото най-голямото й желание в момента беше да прекратят темата за Виктор Банкс. Пое въздух и изведнъж й се стори безкрайно иронично, че мъртвата плът я смущаваше по-малко дори само от споменаването на името му.
Че живите я измъчваха несравнимо по-силно, отколкото щяха да го направят някога мъртвите. В моргата никой не й причиняваше болка, никой не я предаваше. В моргата тя контролираше положението.
— Та кой е този човек? — не се отказваше Ризоли.
Това бе въпросът, който все още не излизаше от главата на всички присъстващи. Въпросът, на който Мора трябваше да отговори, рано или късно.
Натисна скалпела и видя как кожата се разделя като бяла завеса.
— Бившият ми съпруг — отвърна тя.
Направи Y-образния разрез. Йошима сряза ребрата с най-обикновени градинарски ножици, после вдигна триъгълника от ребра и гръдна кост и под тях се показаха нормални бели дробове и сърце, здрав черен дроб, панкреас и далак. Чистите, здрави органи на млада жена, която не е злоупотребявала нито с тютюн, нито с алкохол, и не е живяла достатъчно дълго, за да могат артериите й да се стеснят и запушат. Мора правеше кратки коментари, докато отделяше органите и ги поставяше в метален леген, приближавайки се бързо към следващата си цел — огледа на органите в малкия таз.