Обикновено пазеше процедурата изрязване на тазов блок за случаи на фатално завършили изнасилвания, защото тя даваше възможност за много по-детайлна дисекция на тези органи от обичайната аутопсия. Изрязването на тазовите органи определено не беше приятна работа, затова не се изненада, че Фрост се извърна, докато двамата с Йошима режеха с трион тазовата кост. Но Ризоли също се отдръпна от масата. Никой вече не споменаваше за обажданията на бившия съпруг на Мора, никой не я притискаше за подробности от личния й живот. Аутопсията внезапно бе придобила особено мрачни измерения, за да се водят разговори, и това носеше перверзно облекчение на д-р Айлс.
Вдигна целия блок от органи на малкия таз, външни гениталии и срамна кост, и ги постави върху дъска за рязане. Още преди да среже матката, разбра само по размерите й, че страховете й се потвърждават. Органът беше по-голям, отколкото трябваше, дъното му се издигаше доста над нивото на срамната кост, стените му бяха гъбести. Сряза го, за да се покаже ендометриумът — маточната лигавица беше все още дебела и пълна с кръв.
Вдигна поглед към Ризоли и попита остро:
— Тази жена напускала ли е манастира по някое време миналата седмица?
— За последен път Камий е излизала от манастира през март, за да посети семейството си в Кейп Код. Така ми каза Мери Клемънт.
— Тогава трябва да претърсите манастирския комплекс. Незабавно.
— Защо? Какво търсим?
— Новородено.
Този отговор подейства на Джейн като зашеметяващ удар. Тя се взря пребледняла в Мора. После погледна към тялото на Камий Мажин върху масата.
— Но… тя е била монахиня.
— Да — съгласи се Мора. — И съвсем скоро е родила.
Пет
Снегът беше завалял отново, когато Мора излезе от сградата същия следобед. Меките снежни парцали се носеха във въздуха като пеперуди и се приземяваха леко върху паркираните коли. Днес беше излязла подготвена за времето, с боти до глезените и с грайфери. Въпреки това вървеше внимателно по паркинга, стегнала мускулите на тялото си в очакване да падне всеки момент, а ботите й се хлъзгаха по посипания със сняг лед. Когато най-сетне стигна до автомобила си, изпусна въздишка на облекчение и бръкна в дамската чанта за ключовете. Погълната от търсенето, не обърна внимание на затръшването на вратата на спряла наблизо кола. Едва когато чу стъпките, се обърна и видя лицето на приближаващия се човек. Той спря на няколко крачки от нея, без да каже нищо. Просто стоеше и я гледаше, пъхнал ръце в джобовете на коженото си яке. Снежинките се приземяваха върху русата му коса и полепваха по спретнато подрязаната му брада.
Погледна лексуса й и рече:
— Предположих, че черният ще е твоят. Винаги си в черно. Винаги се движиш по тъмната страна. А и кой друг поддържа автомобила си толкова чист?
Най-сетне Мора си възвърна способността да говори. Но гласът, който излезе от гърлото й, не й беше познат.
— Какво правиш тук, Виктор?
— Изглежда това бе единственият начин най-после да те видя.
— Като ми устроиш засада на паркинга?
— Така ли го чувстваш?
— Седял си тук и си ме чакал. Аз наричам това „засада“.
— Ти не ми остави кой знае какъв избор. Не отговори на нито едно от обажданията ми.
— Нямах възможност.
— Така и не ми изпрати новия си телефонен номер.
— Не си го искал.
Той вдигна поглед към въртящите се като конфети снежинки и въздъхна.
— Е, напомня старото време, нали?
— Даже прекалено го напомня.
Д-р Айлс се обърна към колата си и натисна бутона на отключване. Чу се щракване.
— Не искаш ли да знаеш защо съм тук?
— Трябва да вървя.
— Прелетях цялото това разстояние до Бостън, а ти дори не искаш да знаеш защо.
— Добре. — Погледна го. — Защо?
— Три години, Мора.
Той направи крачка към нея и тя усети уханието му. Ухание на кожа и сапун. На сняг, топящ се върху топла кожа. „Три години — помисли си тя, — а той почти не се е променил.“ Същото момчешко накланяне на главата на една страна. И дори през декември косата му изглеждаше изсветляла от слънцето, не по изкуствен начин, с помощта на съдържанието на разни шишенца, а истински изрусена в резултат на часовете, прекарани навън. Виктор Банкс сякаш излъчваше собствена гравитационна сила и тя очевидно въздействаше и на Мора така, както на всички останали. Усети старото привличане към него.
— Не си ли се питала, поне веднъж, дали не беше грешка?