Дум-дум-дум.
И двете се извиха, светлината на фенерчетата им разряза мрака, без да открие нищо.
Звукът беше по-слаб. Онова, което се намираше в таванското помещение с тях, сега се отдалечаваше, ставайки недосегаемо за светлината. Мора се стресна, като видя, че Ризоли е извадила оръжието си; беше го направила толкова бързо, че тя го забеляза едва сега.
— Не мисля, че е животно — каза.
След кратка пауза Джейн отговори:
— Аз също не мисля, че е животно.
— Да се махаме оттук. Моля те.
— Да. — Ризоли пое дълбоко въздух и Мора чу за първи път потрепване от страх. — Да, добре. Контролирано излизане. Ще го направим стъпка по стъпка.
Тръгнаха обратно натам, откъдето бяха дошли, без да се отделят една от друга. Въздухът ставаше по-хладен, по-влажен, или може би страхът смразяваше кожата на Мора. Когато наближиха отвора зад ламперията, вече едва се сдържаше да не си плюе на петите и да се махне оттук колкото може по-бързо.
Минаха през отвора, озоваха се в галерията на параклиса и още с първата глътка студен въздух страхът й започна да се разсейва. Тук, на светло, усещането й, че контролира положението се върна. И отново бе в състояние да разсъждава логично. Какво беше видяла всъщност на онова тъмно място? Редица от кукли, нищо повече. Пластмасова кожа, стъклени очи и найлонови коси.
— Не е било животно — обади се Джейн.
Беше коленичила и гледаше пода на галерията.
— Какво?
— Тук има отпечатък от крак.
Посочи петната върху прашния под. Отпечатък от маратонка.
Д-р Айлс сведе поглед зад своите обувки и видя, че тя също бе оставила следи в прахта. Онова, което бе оставило отпечатъка, бе избягало от таванското помещение точно преди тях.
— Е, това е нашето създание — обяви Ризоли и поклати глава. — Боже! Радвам се, че не стрелях. Не ми се мисли, че можеше…
Мора се вгледа в следата и потрепери. Беше детска.
Шест
Грейс Отис седеше на масата в манастирската трапезария и клатеше глава.
— Тя е само на седем години. Не може да вярвате на нито една нейна дума. Лъже ме постоянно.
— Въпреки всичко бихме искали да говорим с нея — настоя Ризоли. — С ваше позволение, разбира се.
— За какво да говорите?
— Какво е правила горе на тавана.
— Да не би да е счупила нещо? За това ли става дума? — Грейс погледна нервно към игуменката Мери Клемънт, която я бе извикала от кухнята. — Ще бъде наказана, преподобна майко. Опитах да я държа под око, но тя винаги върши безшумно всичките си лудории. Нямам представа откъде е взела тази…
Мери Клемънт постави възлестата си длан върху рамото на Грейс.
— Моля те. Просто остави полицията да говори с нея.
Грейс постоя известно време с несигурен вид. Престилката й беше покрита с петна от мазнина и доматен сос от вечерното почистване, кичури кафява коса без блясък се бяха измъкнали от опашката й и висяха безжизнено около потното й лице. Беше грубовато, изморено лице, което вероятно никога не е било красиво, но беше допълнително обезобразено от бръчки на горчивина. Сега, докато другите очакваха решението й, тя контролираше положението, тя имаше власт, и това като че ли й доставяше удоволствие. Приятно й беше да задържи решението си колкото може по-дълго, докато Ризоли и Мора чакаха.
— От какво се страхувате, мисис Отис? — попита тихо д-р Айлс.
Въпросът й изглежда породи враждебност в Грейс.
— Не се страхувам от нищо.
— Защо тогава не искате да говорим с дъщеря ви?
— Защото на нея не може да се разчита.
— Да, наясно сме, че е само на седем…
— Тя лъже. — Думите прозвучаха като удар с камшик. И без това непривлекателното лице на Грейс придоби дори още по-грозен вид. — Лъже за всичко. Дори за глупости. Не може да вярвате на нито една дума… нито една.
Мора погледна към игуменката, която поклати смутено глава.
— Момичето обикновено не пречи на никого — каза тя. — Затова разрешихме на Грейс да я води в манастира, когато работи.
— Не мога да си позволя детегледачка — прекъсна я готвачката. — Това е единственият начин да работя — като я водя тук след училище.
— И тя просто ви чака тук? — попита Мора. — Докато свършите работата си за деня?
— Какво друго мога да сторя? Трябва да работя. Никой няма да остави съпруга ми там безплатно. Днес човек не може дори да умре, ако няма пари.