— Повярвайте ми, не знаех, че е била там — обади се Грейс. — Не мога да ходя подире й през цялото време. Трябва да приготвя храната и после да прибера и разчистя всичко. Не си тръгваме оттук преди девет часа и не мога да я сложа в леглото преди десет. — Погледна към дъщеря си. — Това е част от проблема, нали разбирате. Тя е уморена и раздразнителна през цялото време, затова всичко се превръща в спор. Миналата година ми причини язва. Създаде ми такъв стрес, че стомахът ми започна да се самоизяжда. Случвало се е да се превивам от болка, но на нея не й пука. Продължава да прави сцени, когато дойде ред да си ляга или да се къпе. Никой друг не я интересува. Но всички деца са такива — пълни егоисти. Целият свят се върти около нея.
Докато Грейс даваше простор на насъбралите се отрицателни емоции, Мора наблюдаваше реакцията на Нони. Тя стоеше абсолютно неподвижно, вече с неподвижни крака, стиснала здраво упоритите се четвъртити челюсти. Но в тъмните й очи за миг блеснаха сълзи. Те обаче изчезнаха мигновено, изтрити с бегло движение на мръсния ръкав. „Тя не е глуха — помисли си Мора. — Чува гнева в гласа на майка си.“ Всеки ден, по десетки различни начини, Грейс несъмнено споделяше отвращението си от това дете. И детето разбираше. Нищо чудно, че беше трудно, нищо чудно, че ядосваше майка си. Това беше единствената емоция, която успяваше да изтръгне от нея, единственото доказателство за съществуването на някакво чувство помежду им. Беше само на седем години, но вече знаеше, че е изгубила в опитите си да спечели любов. Знаеше повече, отколкото си даваха сметка възрастните, и онова, което чуваше и виждаше, несъмнено беше болезнено.
Ризоли беше стояла прекалено дълго коленичила пред стола на детето. Изправи се и протегна крака. Беше вече осем часа, бяха пропуснали вечерята и енергията й беше към края си. Стоеше права пред момиченцето, без да отделя погледа си от него — и двете бяха еднакво разчорлени и с еднаква решимост, изписана върху лицето.
— И така, Нони — започна Джейн с уморено търпение, — често ли се качваш на тавана?
Мръсните къдрици подскочиха от поклащането на главата.
— Какво правиш там?
— Нищо.
— Току-що каза, че играеш с куклите си.
— Вече ви го казах.
— Какво друго правиш?
Момиченцето сви рамене.
Ризоли настояваше.
— Хайде, там трябва да е доста скучно. Не мога да си представя защо би искала да ходиш на онзи таван, ако няма нищо интересно за гледане.
Нони сведе очи към скута си.
— Надничаш ли понякога, за да видиш сестрите? Искам да кажа, наблюдаваш ли какво правят?
— Виждам ги непрекъснато.
— Ами когато са в стаите си?
— Не ми е позволено да ходя там.
— Но наблюдаваш ли ги понякога, когато не гледат? Когато не знаят, че ги виждаш?
Главата на Нони оставаше все така сведена.
— Това е надничане крадешком — промълви в горнището на анцуга си тя.
— А ти знаеш, че такова нещо не трябва да се прави — намеси се Грейс. — Това е нахлуване в личното пространство на другия. Казвала съм ти го многократно.
Нони кръстоса ръце пред гърдите и обяви гръмко:
— Нахлуване в личното пространство.
Прозвуча като подигравка към майка й. Грейс се изчерви и се приближи към дъщеря си, сякаш за да я удари.
Джейн я спря пъргаво с жест.
— Бихте ли излезли за малко от стаята заедно с майка Мери Клемънт, мисис Отис?
— Казахте, че мога да остана.
— Струва ми се, че Нони се нуждае от малко допълнително убеждение със средствата на полицията. Ще се получи по-добре, ако не сте в стаята.
— О! — Грейс кимна, в очите й проблеснаха неприятни светлинки. — Разбира се.
Ризоли беше преценила правилно тази жена — тя не се вълнуваше от възможността да защити дъщеря си, а по-скоро искаше да види, че някой ще се заеме да я дисциплинира. Задоволена, Грейс хвърли към Нони поглед, който казваше: „сега си намери майстора“, и излезе от помещението, последвана от игуменката.
За момент никой не каза нищо. Момиченцето седеше със сведена глава, поставило длани в скута си. Олицетворение на детско послушание. Голяма актриса беше наистина.
Джейн придърпа един стол и седна право срещу детето. Зачака, без да изрича нито дума. Остави мълчанието помежду им да си върши работата.
Най-накрая Нони хвърли поглед към нея изпод къдравата си грива.
— Какво искаш? — попита тя.