— Да ми кажеш какво видя в стаята на Камий. Защото знам, че си я гледала тайничко. И аз правех така като бях малка. Шпионирах големите. Гледах странните неща, които правеха.
— Това е „нахлуване в личното пространство на другия“.
— Да, но е забавно, нали?
Момиченцето вдигна рязко глава и впери напрегнато тъмните си очи в своята събеседница.
— Това е номер.
— Аз не играя номера. Имам нужда от твоята помощ. Мисля, че си много умна. Обзалагам се, че виждаш неща, които големите даже не забелязват. Какво ще кажеш?
Нони сви мрачно рамене.
— Може би.
— Разкажи ми тогава за някои от нещата, които виждаш да правят монахините.
— Странни неща ли имаш предвид?
— Да.
Детето се приведе към Джейн и произнесе тихо:
— Сестра Абигейл носи памперси. Пишка в гащите си, защото е наистина, ама наистина стара.
— Колко е стара според теб?
— Май е на петдесет.
— Оу! Бая е стара.
— Сестра Корнелия си бърка в носа.
— Пфу!
— И го хвърля на пода, когато мисли, че никой не я гледа.
— Олеле.
— А ми казва да си мия ръцете, защото съм била мръсно момиченце. Тя обаче не мие своите ръце, дори след като си е бъркала в носа.
— Направо ми съсипа апетита, хлапе.
— Попитах я защо не си измива пипетата от ръцете и тя се вбеси. Каза, че съм говорела прекалено много. Сестра Урсула каза същото, тъй като я попитах защо онази дама няма пръсти, и ми каза да мълча. А мама ме кара да се извинявам непрекъснато. Тя пък казва, че не й давам „миг покой, защото все си пъхам носа там, където не ми е работата“.
— Добре, добре — прекъсна я Джейн с вид на човек, обзет от главоболие. — Това са наистина страшно интересни неща. Но знаеш ли какво искам да чуя?
— Какво?
— Какво видя в стаята на Камий. През онази дупчица в пода на таванското помещение. Гледала си през нея, нали?
Нони сведе поглед към скута си.
— Може би.
— Гледала си, нали?
Момиченцето кимна послушно.
— Исках да видя…
— Какво?
— Какво носят под дрехите си.
Мора едва се сдържа да не се разсмее. Спомни си дните, които бе прекарала в „Холи Иносънтс“, когато и тя се бе чудила какво ли носят сестрите под своите одежди. Монахините й се бяха стрували толкова загадъчни същества, със своите скрити под пластове дрехи тела, чиято форма не можеше да бъде различена; черните роби спираха погледите на любопитните. Какво обличаше върху голата си кожа Христовата невеста? Беше си представяла дълги, грозни кюлоти, стигащи над пъпа, памучен сутиен, предназначен да прикрива и смалява, и плътни чорапи, обвиващи като кренвирш крака с изпъкнали сини вени. Беше си представяла тела, увивани в слоеве мека памучна материя. И тогава един ден бе видяла сестра Лоренсия, с вечно стиснатите устни, да вдига полите си, докато изкачва стълбите, и за свое изумление бе зърнала нещо аленочервено под тях. Червени пликчета, при това сатенени червени пликчета. Нито веднъж след това не можеше да гледа не само на сестра Лоренсия, но и на никоя монахиня по същия начин.
— Знаеш ли — каза Ризоли и се приведе към момиченцето, — и аз винаги съм се питала какво носят под монашеските си одежди. Ти видя ли?
Нони поклати глава със сериозен вид.
— Тя никога не си свали дрехите.
— Дори като си лягаше?
— Трябваше да се прибирам вкъщи, преди да си легнат. Никога не съм виждала.
— Е, какво видя все пак? Какво правеше Камий там, сама в стаята си?
Детето завъртя очи, сякаш отговорът беше толкова досаден, че не си заслужаваше да го споменава.
— Чистеше. През цялото време. Тя беше най-чистата дама.
Мора си спомни старателно лъснатия под, втритото в голите дъски лустро.
— Какво още правеше? — попита Джейн.
— Четеше книгата си.
— А друго?
Нони направи пауза.
— Плачеше много.
— Знаеш ли защо плачеше?
Момиченцето задъвка долната си устна, сякаш се замисли върху това. И изведнъж лицето му светна, защото намери отговора.
— Защото съжаляваше за Исус.
— Защо мислиш така?
Детето въздъхна, изгубило търпение.
— Ти не знаеш ли? Той е умрял на кръста.
— Може да е плакала заради нещо друго.
— Но тя непрестанно гледаше към него. Той е закачен на стената й.
Мора си спомни разпятието, окачено срещу леглото на Камий. Представи си младата послушница, просната пред кръста, как се моли за какво? Прошка за греховете си? Избавление от последствията? Но детето в нея е растяло месец след месец и след време несъмнено бе започнала да усеща как то се движи. Как рита. Никакви молитви и трескаво търкане на пода не биха могли да отмият подобна вина.