— Свършихме ли? — попита Нони.
Ризоли се облегна назад на стола си с въздишка.
— Да, хлапе. Свършихме. Можеш да отидеш при майка си.
Детето скочи от стола и се приземи шумно на пода, при което къдриците му подскочиха като пружинки.
— Беше тъжна и заради патиците.
— О, звучи супер за вечеря — възкликна Джейн. — Печена патица.
— Тя ги хранеше, но после те всичките отлетяха за зимата. Мама казва, че някои от тях никога няма да се върнат, защото ще ги изядат там, където отиват, на юг.
— Е, такъв е животът — махна с ръка Ризоли. — Сега си върви, майка ти те чака.
Момиченцето почти беше стигнало до кухненската врата, когато Мора го повика:
— Нони? Къде бяха патиците, които хранеше Камий?
— В езерцето.
— Кое езерце.
— Отзад. Дори когато отлетяха, тя продължаваше да ходи там, но мама казваше, че си хаби времето, защото те сигурно са вече във Флорида. Там, където е Дисни Уърлд — добави Нони и излезе от стаята.
Последва дълго мълчание.
Джейн се обърна бавно и погледна към Мора.
— Ти чу ли това, което аз чух току-що?
— Да.
— Мислиш ли…
Мора кимна.
— Трябва да претърсите езерцето с патиците.
Беше почти десет часа, когато Мора спря на алеята пред дома си. Осветлението в дневната й беше запалено, създавайки илюзията, че в къщата има някой, който я чака и само тя знаеше, че е празна. Неизменно я посрещаше празна къща, чиито светлини бяха запалени не от човешка ръка, а от тройка автоматични таймери по 5.99 $, купени от местния супермаркет. За кратките зимни дни ги настройваше за пет часа, така че да не се прибере в тъмна къща. Беше избрала предградието Бруклайн, западно от Бостън, заради усещането за сигурност, което я обземаше по неговите тихи улици, оградени с дървета. Повечето й съседи бяха професионалисти, които също като нея работеха в големия град и вечер се връщаха тук в търсене на прибежище в неговото спокойствие. Съседът й от едната страна, мистър Телушкин, беше инженер по роботика от Израел. Съседите й от другата страна, Лили и Сюзън, бяха адвокати по гражданско право. През лятото всички поддържаха градините си спретнати и колите лъснати — осъвременена версия на американската мечта, където професионалистите, независимо дали са лесбийки или имигранти, си махаха щастливо през живите плетове. Кварталът осигуряваше възможно най-голямата безопасност, възможна в такава близост до големия град, но Мора знаеше колко илюзорни бяха представите за сигурност. По улиците в предградията можеха да се движат както жертвите, така и техните преследвачи. Масата й за аутопсии беше напълно демократична и не дискриминираше никого.
Макар лампите в дневната да я посрещнаха с блясъка си, къщата й се стори леденостудена. Или може би просто бе внесла зимата със себе си, подобно на един от героите от анимационните филми, над който винаги висяха буреносни облаци. Вдигна нагоре термостата и запали газовата камина — удобство, което някога й се бе сторило отблъскващо изкуствено, но което впоследствие бе започнала да цени. Огънят си беше огън, независимо дали бе запален с електрически ключ или с триене на две пръчици над подпалки. Тази нощ копнееше за неговата топлина, за жизнерадостната му светлина, и се радваше, че можеше да го запали така бързо.
Наля си чаша шери и седна на един стол край камината. През прозореца виждаше коледните светлинки, украсяващи къщата отсреща, като премигващи ледени висулки, увиснали от стрехите… непрекъснато напомняне доколко бе изгубила контакта си с празничния дух. Още не беше купила коледно дърво, нито подаръци, нито дори кутия с коледни картички. Втора година подред щеше да играе ролята на мисис Гринч. Миналата зима тъкмо се беше преселила в Бостън и, потънала в разопаковането на багажа, настаняването и привикването към новата работа, почти не беше забелязала как Коледа се бе изнизала покрай нея. „А какво е извинението ти тази година?“ — помисли си тя. Оставаше й само една седмица, за да купи елхата и да окачи лампичките. Най-малкото трябваше да изсвири няколко коледни песни на пианото, както бе правила като дете. Книгата с коледни песни трябва да бе все още в табуретката, където я съхраняваше от…