Той поклати глава.
— Как се справяш с това, Мора? От аутопсиите на ясните, чисти болнични смъртни случаи да преминеш към нещо подобно!
— Болничните смъртни случаи не са точно „ясни“ и „чисти“.
— Но не могат да се сравняват с аутопсията на жертва на убийство, нали? А и тя е била млада, нали така?
— Само на двайсет години.
Мора направи пауза, като едвам се удържаше да не му каже какво бе открила при аутопсията. Докато бяха женени, винаги бяха споделяли медицински клюки, тъй като си вярваха един на друг, че няма да разпространят наученото. Но тази тема беше прекалено мрачна и тя не искаше да намесва още повече Смъртта, която и без това бе навлязла някак незабележимо в разговора им.
Изправи се, за да напълни отново чашите с кафе. Когато се върна до масата с каничката, каза:
— А сега ми разкажи за себе си. С какво се занимава в момента свети Виктор?
— Моля те да не ме наричаш така.
— Преди ти се струваше забавно.
— А сега ми се струва зловещо. Когато пресата започне да те нарича „светец“, става ясно, че само дебнат момента да те свалят от пиедестала.
— Забелязах, че и ти, и One Earth се появявате много в новините.
Той въздъхна.
— За жалост.
— Защо за жалост?
— Това беше лоша година за международните благотворителни организации. Развихриха се толкова много нови конфликти и в резултат бежанците сега са още повече. Това е единствената причина да ни дават по новините. Защото ние сме тези, които трябва да се намесят. Просто имаме късмет, че тази година ни спонсорираха с огромна сума.
— В резултат от цялата тази положителна изява в пресата?
Виктор сви рамене.
— От време на време някоя голяма корпорация развива съвест и решава да напише чек.
— Сигурна съм, че не страдат и от намаляването на данъците.
— Но парите свършват толкова бързо. Достатъчно е поредният маниак да започне война и изведнъж се оказва, че имаме на ръцете си нови един милион бежанци. Още сто хиляди деца, умиращи от коремен тиф или холера. Ето това не ми дава да спя нощем, Мора. Мисълта за децата.
Отпи от кафето, после остави чашата на масата, сякаш повече не беше в състояние да понесе вкуса му.
Докато го наблюдаваше как стои тихо, забеляза новите бели нишки в светлокафявите му коси. „Може и да остарява, но не е изгубил нищо от идеализма си“ — помисли си тя. Точно този идеализъм я беше привлякъл към него в началото… и накрая пак той ги беше разделил. Тя не можеше да се съревновава с необходимостта на света от вниманието на Виктор и изобщо не трябваше да опитва. Връзката му с френската сестра не беше изненадваща. Това беше неговото предизвикателство, неговият начин да утвърди независимостта си от Мора.
Мълчаха, без да срещат погледите си — двама души, които някога се бяха обичали, а сега не знаеха какво да си кажат. Чу го как се изправя и го проследи с поглед, докато миеше чашата си в мивката.
— Как е Доминик? — попита тя.
— Нямам представа.
— Още ли работи за One Earth?
— Не. Напусна. И двамата не се чувствахме комфортно след…
Сви рамене.
— Не поддържате ли връзка?
— Тя не беше от значение за мен, Мора. Знаеш го.
— Странно. А за мен придоби голямо значение.
Той се обърна, за да я погледне.
— Мислиш ли, че някога гневът ти заради нея ще премине?
— Минаха три години. Вероятно би трябвало да премине.
— Това не отговаря на въпроса ми.
Младата жена сведе очи.
— Ти имаше връзка с друга жена. Налагаше се да се ядосам. Това беше единственият начин.
— Единственият начин ли?
— Да те напусна. Да се съвзема от раздялата с теб.
Виктор тръгна към нея. Постави ръце върху раменете й; докосването му създаде в нея усещането за топлина и близост.
— Не искам да се съвземаш от раздялата с мен — промълви той. — Дори това да означава да ме мразиш. Поне ще чувстваш нещо. Ето кое ме измъчваше най-много, че си отиде просто така. Че сякаш прие всичко хладнокръвно.
„Това е единственият начин, по който знам да се справям“ — помисли си тя, докато ръцете му я обгръщаха. Докато дъхът му стопляше косите й. Отдавна се беше научила как да затваря вътре в себе си всички тези объркани емоции. Двамата изобщо не си подхождаха. Емоционалният Виктор, женен за Кралицата на мъртвите. Защо изобщо им бе минало през ума, че от това може да излезе нещо?