Выбрать главу

— Движи се покрай стената — напомни Кроу.

Д-р Айлс влезе в помещението, но веднага отскочи назад, стресната от някакво движение покрай стъпалата си.

— Божичко! — прошепна тя и се засмя смутено.

— Да, плъховете тук са доста едрички — обади се Кроу. — А и са се угощавали добре.

Младата жена видя как някаква опашка се плъзна под вратата на една от кабинките в тоалетната и се сети за старата градска легенда, според която плъховете плували през тръбите на мръсната канализация и излизали през тоалетните.

Бавно прокара лъча на фенерчето си през две мивки с липсващи кранчета, покрай един писоар, чийто канал бе задръстен с боклук и угарки. Лъчът докосна голото тяло, проснато на една страна под писоара. Между чорлавите черни коси се бялнаха оголени кости от лицето. Любителите на мършата вече си бяха устроили пир от този рог на изобилието от прясно месо и бяха нахапали торса на много места. Но онова, което я ужаси най-силно от всичко, не бяха следите от острите зъби на гризачите, а размерите на трупа.

„Дете ли е това?“

Мора клекна покрай тялото. Лежеше така, че дясната му буза бе притисната в пода. Щом се приведе по-близо, видя напълно развити гърди — явно не беше дете, а съвсем нормална, но дребна жена, чиито черти нямаше как да бъдат различени. Гладните гризачи бяха оглозгали лакомо оголената лява страна на лицето, поглъщайки не само кожата, но и назалните хрущяли. Кожата, която все още бе останала по торса, беше силно пигментирана. „Латиноамериканка?“ — запита се Мора, местейки лъча на фенерчето си по костеливите рамене, и надолу по изпъкналите прешлени на гръбнака. Голият торс беше осеян с тъмни, почти пурпурни бучки. Фокусира светлината върху левия хълбок и видя още такива ранички. Ярките петна продължаваха надолу по бедрото и прасеца до…

Светлината на фенерчето й замръзна на глезена.

— Боже мили — прошепна тя.

Лявото стъпало липсваше. Глезенът завършваше с чуканче, почерняло от загниването на плътта.

Премести лъча към другия глезен и там също видя чуканче. Дясното стъпало също липсваше.

— Сега виж какво е положението с дланите — обади се Кроу, който стоеше току зад нея.

Той присъедини светлината от своето фенерче към нейното, което вече бе насочено към ръцете, скрити в сянката зад торса.

Вместо длани Мора видя две чуканчета, чиито краища бяха осеяни със следи от острите зъби на гризачите.

Д-р Айлс се залюля назад на петите си, зашеметена от видяното.

— Както разбирам, това не е дело на плъховете — каза Кроу.

Младата жена преглътна с усилие.

— Не. Не, били са ампутирани.

— Мислиш ли, че е било направено, докато е била още жива?

Тя се загледа към изцапаните плочки и видя само малки черни локви от засъхнала кръв покрай чуканчетата, а не подобия от картечни откоси.

— Не е имало артериално налягане, когато са били отрязани. Частите са били отстранени след настъпването на смъртта. — Погледна към полицая. — Намерихте ли ги?

— Не. Той ги е взел. Един дявол знае защо.

— Има една логична причина за това — обади се Слийпър. — Сега не разполагаме с отпечатъци от пръсти. И не можем да я идентифицираме.

— Ако е искал да скрие самоличността й… — започна Мора и се загледа в лицето, в мрачно белеещите се кости. Смисълът на всичко това я накара да потрепери отново от ужас. — Трябва да я обърна.

Извади голям найлон от чантата си и го разгъна покрай тялото. Двамата детективи обърнаха с общи усилия тялото върху него.

Слийпър изхълца и се отдръпна рязко назад. Дясната страна на лицето, която бе лежала върху пода, сега се виждаше ясно. Виждаше се самотната дупчица от куршум в лявата гърда.

Но не раната от куршума бе отвратила полицая, а лицето, от което ги гледаше око без клепач. Тъй като бе обърната към пода, тази част бе останала недосегаема за зъбите на гризачите, но въпреки това кожата я нямаше. Оголеният мускул бе изсъхнал и напомняше ивици животинска кожа, през които се подаваше костта на скулата.

— Това също не е дело на плъховете — каза Слийпър.

— Не е — съгласи се Мора. — Не е направено от хранещи се с мърша животни.

— Божичко, нима просто я е разкъсал така? Все едно е обелил нещо, свалил е…

„Маска.“ Само дето тази маска не беше изработена от гума или пластмаса, а от човешка кожа.