— Прилича на гилза — каза Слийпър.
— Точно така си помислих в началото и аз — отвърна съдебната лекарка. — Но ако се вгледаш тук, до това ребро, ще видиш тази тъмна сянка. Почти се губи поради очертанията на гръдния кош.
— Метална жилетка? — попита Кроу.
— Така изглежда.
— Значи не е гилза.
— Не. Прилича на куршум Glaser. Ако съдя по броя на парченцата, които се виждат тук, вероятно е със син връх. Медна обвивка, пъхната в гилза номер дванайсет.
Предназначени да предизвикат много по-сериозни поражения от конвенционалните куршуми, след като улучат мишената си, патроните Glaser се пръсват на много парченца. Мора нямаше нужда да срязва торса, за да се увери, че пораженията от този единствен куршум бяха съкрушителни.
Свали снимките на гръдния кош и ги замени с две други. Те бяха дори още по-смущаващи поради липсващите по тях части. Гледаха дясната и лявата ръка. Лъчевата и лакътната кост, двете дълги кости на ръката, обикновено се простираха от лакътя до китката, където се свързваха с плътните, подобни на чакъл карпални кости. Но тук въпросните кости на ръката се прекъсваха внезапно.
— Лявата длан е била отрязана тук, точно в точката между стилоидния процес на лъчевата и ладиевидната кост — поясни Мора. — Убиецът е отстранил всички карпални кости заедно с дланта. На другата снимка дори се виждат грапавини там, където е одраскал ръбовете на стилоидния процес. Отрязал е дланта точно на мястото, където костите на ръката се срещат с костите на китката. — Посочи другата рентгенова снимка. — Не е срязал право през ставата на китката и при отделянето на дланта е останала кукестата кост. Ето тук се вижда разрезът, направен с ножа. Явно не е успял да намери точното местонахождение на ставата и е рязал слепешката, докато я открие.
— Значи тези ръце не са били отсечени с брадва например — промълви Слийпър.
— Не. Направено е с нож. Отрязал ги е така, както разфасоваме пиле. Прегъваш крайника, така че ставата да изпъкне, и прерязваш сухожилията. Така не се налага да режеш костта.
Слийпър направи гримаса.
— Не мисля, че тази нощ ще мога да ям пилешко.
— Какъв нож е използвал? — попита Кроу.
— Може да е бил за рязане на кости, или пък скалпел. Пънчето също е било гризано от плъховете, така че няма как да разберем от ръбовете на раната. Ще трябва да сварим меките тъкани и да видим как ще изглеждат под микроскоп следите от рязане.
— Тази вечер явно няма да ям и супа — отбеляза Слийпър.
Кроу погледна към големия корем на своя партньор.
— Може би ще е добре по-честичко да се навърташ около моргата. Тогава може би ще се избавиш от този допълнителен пояс около кръста.
— Вместо да си прахосам живота в спортната зала ли искаш да кажеш? — не му остана длъжен Слийпър.
Мора го погледна, изненадана от реакцията. Дори обикновено сговорчивият Слийпър не беше в състояние да издържи всички безобразия на своя партньор.
Кроу просто се изсмя, без да усеща, че дразни другите.
— Хей, когато си готов да понатрупаш нещичко — над кръста, искам да кажа — си добре дошъл да се присъединиш към мен.
— Имаме да гледаме и други рентгенови снимки — прекъсна го съдебната лекарка, като свали снимките на ръцете с делова експедитивност.
Йошима й подаде следващите и тя ги закачи пред светлия екран. Това бяха изображения на главата и врата. Снощи, когато бе гледала лицето на трупа, беше видяла само оголено месо, допълнително разкъсано от гладните гризачи. Но лицевите кости под него бяха напълно запазени, с изключение на липсващия връх на назалната кост, откъснат, когато убиецът бе одрал трофея си от лицето.
— Предните зъби липсват — обади се Слийпър. — Мислиш ли, че е взел и тях?
— Не. Тук се виждат атрофични промени. И това ме изненадва.
— Защо?
— Тези промени обикновено са свързани с напредналата възраст. Но не подхождат на жена, която във всяко друго отношение изглежда доста млада.
— Как можеш да разбереш при положение, че лицето го няма?
— На снимките на гръбнака не се виждат следи от дегенеративните промени, които се наблюдават обикновено при възрастните хора. Освен това няма бели косми, нито на главата, нито по пубиса. Нито пък старческа дъга в очите.