Выбрать главу

— Интересно. Отдавна ли работите тук?

— От седмица. Но ето, ние имаме точно това, от което се нуждаете, господине. — Той с обич погали една квадратна черна машина с хромирана рамка.

— Какво е то?

— Това, господине, е Рекс-регенератор, построен от Дженеръл Мотърс. Не е ли красив? Съчетава се с всякакъв тип мебелировка и се превръща в добре заредено с напитки барче. Вашите приятели, семейство, любими хора никога не биха предположили…

— А лекува ли мания за убиване? — попита Казуел. — Силна мания.

— Напълно. Не бъркайте този уред с малките десетамперови машини за лечение на неврози. Това е здрава, мощна машина със сила от двайсет и пет ампера за лечение на наистина сериозни болестни състояния.

— Точно това ми трябва — заяви Казуел с простима гордост.

— То ще ви оправи. Наистина е мощно! Снабдено е с усилени поглъщатели на топлина! Напълно изолирано! С обхват на чувствителност над…

— Вземам го — каза Казуел. — Ще платя в брой.

— Чудесно! Само да се обадя в склада и…

— И този става — настоя Казуел и извади портфейла си. — Имам нужда от него сега. Понеже искам да убия приятеля си Магнесен, а пък…

Продавачът се позасмя съчувствено.

— Сигурно не искате да направите това… Плюс пет процента данък продажби. Благодаря ви, господине. Вътре ще намерите подробна инструкция.

Казуел му благодари, вдигна регенератора с две ръце и побърза да излезе.

След като пресметна комисионата си, продавачът се усмихна на себе си и запали цигара. Удоволствието му бе развалено от шефа, едър мъж с пенсне на носа, който излезе от кабинета си.

— Хаскинс — каза той, — мисля, че ви помолих да се освободите от този неприятен навик.

— Да, господин Фолънсби, извинете — Хаскинс загаси цигарата си. — Веднага ще използвам деникотинизатора. Извърших изключително добра продажба, господин Фолънсби. Един от големите Рекс-регенератори.

— Наистина ли? — шефът бе впечатлен. — Не ни се случва често да… Почакайте! Да не сте продали мострата?

— Ами… боя се, че да, господин Фолънсби. Клиентът бързаше така ужасно, че… Има ли някаква причина да не…

Господин Фолънсби се хвана за главата с две ръце, като че ли искаше да си я изтръгне.

— Хаскинс, казах ти! Не може да не съм ти казал! Мострата на регенератора беше модел за марсианци! За механотерапия на марсианци!

— О! — стресна се Хаскинс. Замисли се за момент. — О!

Господин Фолънсби гледаше продавача си мрачно.

— А това всъщност има ли значение? — попита бързо Хаскинс — Машината не може да дискриминира расите. Аз мисля, че тя би трябвало да лекува мания за убиване, дори и пациентът да не е марсианец.

— Марсианската раса не изпитва никога желание да убива. Марсианският модел регенератор няма даже и да разбере за какво става дума. Естествено, той ще го лекува. Трябва да го лекува. Но какво всъщност ще лекува?

— О! — отново произнесе Хаскинс.

— Този нещастник трябва да бъде спрян преди… Казахте мания за убиване? Нямам представа какво може да се случи! Бързо, какъв е адресът му?

— Ами той толкова бързаше, господин Фолънсби…

Началникът го изгледа с дълъг недоверчив поглед.

— Обади се в полицията! Свържи се с отдела по сигурността на Дженеръл Мотърс! Намери го!

Хаскинс хукна към вратата.

— Чакай! — изкрещя подире му шефът и грабна шлифера си. — Аз също идвам!

Елуд Казуел се върна в апартамента си с таксикоптер. Той постави регенератора в хола си близо до дивана и го огледа замислено.

— Този продавач беше прав — каза си след малко. — Той наистина отива на стаята.

В естетическо отношение регенераторът беше просто постижение.

Казуел му се възхищава още няколко мига, после отиде в кухнята и си приготви сандвич с пилешко месо. Изяде го бавно, като гледаше втренчено в една точка над и вляво от кухненския часовник.

Проклет да си, Магнесен! Мръсен, лъжлив, измамен враг на всичко почтено и честно на света…

Той измъкна револвера от джоба си и го постави върху масата. С изпънат показалец го побутна насам-натам.

Време беше да започне терапията.

Освен ако…

Казуел с уплаха установи, че не му се иска да загуби желанието да убие Магнесен. Какво щеше да стане с него, ако го няма това желание? Животът му щеше да загуби своя смисъл, целостта си, вкуса и красотата. Всъщност животът му ще стане доста тъп.