— Не, господине. Тоест, да, сигурен съм — отвърна с треперещ глас Хаскинс.
— А изобщо спомена ли някакви имена?
Хаскинс покри лицето си с ръце. Той погледна нагоре и след малко си спомни.
— Да! Искаше да убие някого! Негов приятел!
— Кой? — попита Рат с ужасяващо търпение.
— Името на приятеля беше… Чакайте да си спомня… Магнетон! Така беше! Магнетон! Или Морисън? О, Боже…
Стоманеното лице на господин Рат показа едва сдържано недоволство. Хората наистина бяха безполезни като свидетели. Даже по-лошо от безполезни, защото често объркваха. Винаги роботите трябваше да оправят нещата.
— Спомена ли той нещо съществено?
— Оставете ме да помисля! — каза Хаскинс и лицето му доби съсредоточен вид.
Рат зачака.
Господин Фолънсби прочисти гърлото си.
— Тъкмо си мислех, господин Рат, за марсианската машина. Тя няма да може да излекува случай на мания за убиване на земен човек, нали?
— Разбира се, че не. На Марс убийството е непознато.
— Да. Но какво ще направи тогава? Тя няма ли да отхвърли случая като неприемлив? Тогава купувачът вероятно ще върне регенератора с рекламация и ние ще…
Господин Рат поклати глава.
— Рекс-регенераторът трябва да проведе лечение, ако намери данни за някаква психоза. Без значение каква е тя.
Фолънсби свали пенснето си и набързо избърса стъклата му.
— Какво би направила тогава машината?
— Тя ще го лекува от някоя марсианска болест, която е най-близка по симптоми до неговия случай. Предполагам, че това е фимско желание с различни усложнения. Но какво ще се случи след започване на лечението, аз не зная. Съмнявам се дали изобщо някой знае, след като такова нещо не се е случвало никога досега. Бих могъл да предположа, че има две основни възможности. Пациентът може да откаже терапията — в този случай той остава със своята мания за убиване. Или пък може да приеме марсианската терапия и да се постигне излекуване.
Лицето на господин Фолънсби светна.
— А, значи излекуването е възможно!
— Вие не разбирате — каза Рат. — Той може да бъде излекуван от несъществуваща марсианска психоза. Но да се излекува от нещо, от което всъщност не страда, означава да се предизвика необосновано заблуждение. Може да се каже, че всъщност машината ще работи обратно и ще предизвика психоза, вместо да я отстрани.
Господин Фолънсби изпъшка и се облегна върху Бел-психосоматика.
— В резултат тя ще убеди клиента, че е марсианец — завърши Рат. — Нормален марсианец, естествено.
— Спомням си! — изведнъж се развика Хаскинс. — Сега си спомних! Той каза, че работел в транспортната корпорация „Ню Йорк Експрес“! Спомням си го съвсем ясно!
— Това вече е нещо — каза Рат и посегна към телефона.
Хаскинс избърса с облекчение потта от челото си.
— И току-що си спомних нещо, което още повече би улеснило нещата.
— Какво?
— Клиентът каза, че е бил някога алкохолик. Сигурен съм, защото докато си говорехме, той първо се заинтересува от апарата за освобождаване от алкохолизъм на Ай Би Ем. Нали ви казах, че беше червенокос, а пък аз си имам теория за връзката между червената коса и алкохолизма. Изглежда…
— Отлично — прекъсна го Рат. — Алкохолизмът сигурно ще фигурира в досието му. Това доста стеснява кръга на търсенето.
Докато той набираше номера на „Ню Йорк Експрес“, изражението върху каменното му лице беше почти приятно.
Хубаво беше да установи, че човешко същество би могло все пак да запомни някаква важна информация.
— Но вие със сигурност си спомняте вашето горикае? — питаше регенераторът.
— Не — изморено отвърна Казуел.
— Разкажете ми тогава за младежкия си опит с торастрианския флип.
— Никога не съм имал такъв.
— Хммм. Блокировка — промърмори машината. — Възмущение. Угнетеност. Сигурен ли сте, че не си спомняте вашето горикае и какво е означавало то за вас? Това чувство е универсално.
— Не и за мен — отвърна Казуел и потисна една прозявка.
Сеансът по механотерапия продължаваше вече повече от четири часа и той го преценяваше като безполезен. Беше говорил доброволно за детството си, за майка си и баща си, за по-големия си брат. Но регенераторът го бе помолил да остави фантазиите. Отношенията на пациента с въображаеми родители или роднини, бе обяснил той, не вършат никаква работа и са от минимално значение от психологическа гледна точка. Важното са чувствата на пациента, независимо дали са открити или прикрити, към неговото горикае.
— Ох, виж какво ще ти кажа — замоли се Казуел. — Та аз даже не знам какво е това горикае.