— Разбира се, че знаете. Само трябва да си позволите да знаете.
— Не знам. Кажи ми.
— По-добре би било, ако вие ми кажете.
— Че как бих могъл? — ядоса се Казуел. — Аз не знам!
— А какво си представяте, че би могло да бъде горикае?
— Горски пожар — каза Казуел. — Таблетка сол. Шише денатуриран спирт. Малка отвертка. Познах ли? Тетрадка. Револвер…
— Тези асоциации са безполезни — увери го регенераторът. — Вашите опити за изреждане показват ясно подсъзнателния шаблон. Започвате ли да го различавате?
— Ама какво, по дяволите, е горикае? — изръмжа Казуел.
— Дървото, което ви е хранило по време на детството и пубертета, ако теорията ми по отношение на вас е вярна. Поради недоглеждане горикае не ви е захранило с необходимия имунитет против фимско желание. В резултат на това се е появил импулсът ви да причините принудително някому дуарк.
— Никакво дърво не ме е хранило.
— Не можете ли да си спомните усещането?
— Разбира се, че не. Защото никога не се е случвало.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Дори и капка съмнение ли не изпитвате?
— Не! Никакво горикае не ме е хранило. Виж какво, аз мога да прекъсна този сеанс по всяко време, нали?
— Разбира се — отвърна регенераторът. — Но в този момент не е препоръчително. Вие изпитвате яд, възмущение, страх. От общия ви безкомпромисен отказ…
— Глупости — каза Казуел и смъкна лентата от челото си.
Тишината беше прекрасна. Казуел се изправи, прозя се, протегна се и масажира тила си. Застана пред бръмчащата черна машина и я огледа продължително.
— Ти не можеш да ме излекуваш и от обикновена настинка — каза й той.
След това се поразходи вдървено из хола и се върна към регенератора.
— Загубен фалшификат! — извика той.
Отиде в кухнята и си отвори бутилка бира. Револверът му още беше върху масата и проблясваше с метала си.
Магнесен! Ти, неописуем, хитър развратник! Ти, дяволско изчадие! Ти, предателско чудовище! Някой трябва да те унищожи, Магнесен! Някой…
Някой ли? Самият той трябва да го направи. Само той познава бездънната поквара на Магнесен, неговата порочност и неприятната му страст към власт.
Да, това е негов дълг, помисли Казуел. Но странно, че осъзнаването не му донесе удоволствие.
Все пак Магнесен му беше приятел.
Той се изправи, готов за действия. Пъхна револвера в десния си джоб и погледна часовника в кухнята. Наближаваше шест и половина. Магнесен трябваше вече да си е вкъщи, да гълта вечерята си и да се хили на плановете си.
Това беше идеалното време да го хване.
Казуел се насочи към вратата, отвори я, тръгна да излиза и спря.
Една мисъл премина през ума му. Мисъл толкова силна и съществена, толкова всеобхватна, че го разтърси до дън душа. Казуел се опита отчаяно да се освободи от нея, но мисълта остана в съзнанието му.
При тези обстоятелства той можеше да направи само едно.
Върна се в хола, седна на дивана и постави лентата на главата си.
Регенераторът проговори.
— Да?
— Дяволска работа — каза Казуел. — Знаеш ли, мисля, че си спомням моето горикае!
Джон Рат се свърза с транспортна корпорация „Ню Йорк Експрес“ по телевидеофона и веднага бе поет от господин Бемис, пълен, възмургав мъж с внимателни очи.
— Алкохолизъм ли? — повтори господин Бемис, когато му обясниха проблема. С невярващ вид той включи магнетофона си за запис. — Сред нашите служители? — Бемис натисна бутона под бюрото си, с което включи за слушане към разговора си службите по охрана, връзки с пресата, вътрешно-фирмени отношения и психоанализ. След това той погледна искрено към Рат. — Няма начин, скъпи господине. Но, между нас казано, защо всъщност Дженеръл Мотърс се интересува от този въпрос?
Рат се усмихна с горчивина. Трябваше да предвиди това. Двете фирми бяха имали сблъсъци в миналото. Официално сега съществуваше сътрудничество между двете гигантски корпорации. Но по всички практически въпроси всъщност…
— Въпросът е в рамките на обществения интерес — каза Рат.
— О, сигурно е така — отвърна Бемис с прикрита усмивка. Той погледна към таблото на бюрото си и забеляза, че голяма част от ръководителите на фирмата са се включили да слушат разговора. Това би могло да означава повишение за него, ако успеше да се справи както трябва.
— Обществения интерес на Дженеръл Мотърс, а? — попита Бемис с любезна хапливост. — Предполагам, искате да ни обвините, че нашите джетбуси и хеликоптери се управляват от пияни водачи?