— Вашият приятел Елуд е психопат.
— Вие не го познавате. Този мъж ме обича като брат. Кажете ми какво всъщност е направил Елуд? Закъснял е с някои плащания, а? Аз мога да помогна.
— О, твърдоглав глупак такъв! — развика се Рат. — Опитвам се да ти спася живота! Също и този на приятеля ти!
— Ама откъде да знам? — възрази му Магнесен. — Вие нахлухте тук и…
— Можеш да ми вярваш — каза Рат.
Магнесен огледа лицето му и кимна мрачно.
— Казва се Елуд Казуел. Живее тук, до пресечката, на номер 341.
Мъжът, който отвори вратата, беше нисък, с червена коса и зачервени очи. Дясната му ръка бе пъхната в джоба на сакото. Изглеждаше много спокоен.
— Вие ли сте Елуд Казуел? — попита Рат. — Човекът, който закупи регенератор днес следобед в магазина за домашни терапевтични уреди?
— Да — отговори Казуел. — Ще влезете ли?
В малкия хол те видяха регенератора, блестящ в черно и хром, поставен близо до дивана. Беше изключен.
— Използвахте ли го? — попита разтревожено Рат.
— Да.
Фолънсби пристъпи напред.
— Господин Казуел, не знам как да ви обясня, но сме направили ужасна грешка. Регенераторът, който сте купили, е марсиански модел… За терапия на марсианци.
— Знам — каза Казуел.
— Наистина ли?
— Разбира се. Бързо го разбрах.
— Положението беше доста опасно — каза Рат. — Особено за човек с вашите… хммм… неприятности. — Той тайничко огледа Казуел. Човекът изглеждаше добре, но външният вид често може да излъже, особено при психично болни. Казуел страдаше от мания за убиване и нямаше причина страданието му да не продължава.
На Рат изведнъж му се прииска да не беше освобождавал Смит и хората му. Понякога е успокояващо да имаш на разположение един въоръжен взвод.
Казуел пресече стаята и застана до терапевтичната машина. С една ръка все още в джоба на сакото, той постави другата с обич върху регенератора.
— Това нещичко положи всички усилия, горкото — каза той. — Естествено, то не може да излекува нещо, което не съществува. — Той се засмя. — Но беше много близо до успеха.
Рат се вгледа в лицето на Казуел.
— Радвам се, че не ви е причинило вреда, господине — произнесе той със спокоен глас. — Компанията, разбира се, ще ви възмезди за загубеното време и умственото натоварване, които…
— Естествено — заяви Казуел.
— И ние ще ви снабдим веднага с необходимия регенератор от земен тип.
— Това няма да е необходимо.
— Няма ли?
— Не — произнесе решително Казуел. — Опитът на машината за лечение ме накара да си направя самооценка. Имаше един миг на пълно прозрение, когато аз успях да оценя и да се освободя напълно от желанието да убия горкия Магнесен.
Рат кимаше учудено.
— Значи вече не изпитвате подобно желание?
— В ни най-малка степен.
Рат се намръщи силно, опита се да каже нещо, но се спря. Обърна се към Фолънсби и Хаскинс.
— Вземете тази машина. Имам да ви казвам няколко думи, но това ще стане, когато се върнем в магазина.
Началникът и продавачът вдигнаха регенератора и си тръгнаха.
Рат пое дълбоко дъх.
— Господин Казуел, настоявам да приемете гратис един нов регенератор от фирмата. Ако лечението не е извършено правилно, винаги има опасност болестта да се възбуди отново.
— При мен не съществува такава опасност — весело, но с дълбоко убеждение му отвърна Казуел. — Благодаря за предложението ви, господине. И лека нощ.
Рат повдигна рамене и се насочи към вратата.
— Почакайте! — повика го Казуел.
Рат се обърна. Казуел бе извадил ръката от джоба си. Държеше револвер. Рат усети как крайниците му изтръпват. Той изчисли разстоянието между себе си и Казуел. Беше доста далеч от него.
— Ето — каза Казуел и протегна към, него револвера с дръжката напред. — Той вече няма да ми трябва.
Рат успя да запази лицето си безизразно, докато вземаше револвера и го поставяше в безформения си джоб.
— Лека нощ — каза Казуел. Той затвори и заключи вратата зад Рат.
Най-после беше сам.
Казуел отиде в кухнята. Отвори си бутилка бира, отпи голяма глътка и седна до масата. Загледа се в една точка над и вляво от кухненския часовник.
Сега трябваше да оформи плана си. Нямаше време за губене.
Магнесен! Това нечовешко чудовище, което бе отсякло горикаето на Казуел! Магнесен! Човекът, който дори и сега тайно обмисляше как да зарази Ню Йорк с ужасното фимско желание! О, Магнесен, желая ти дълъг и предълъг живот, изпълнен с мъченията, които ще стоваря върху теб И ще започна с…
Казуел се усмихна, докато измисляше как точно ще дуарква Магнесен по влендишки.