Кожата ми съвсем слабо доловимо искреше и лъщеше, като че бе намазана с тънък слой синкаво-хромов лак. Иглите спряха върху тази субстанция, или по-скоро сияние, и останаха да стърчат там, докато хаотичната стрелба не спря. Краят на отвратителното съскане на иглените карабини потъна в дълбокия зов на аварийната сирена.
Сиянието върху мен изчезна и иглените куршуми се посипаха върху чакъла, безвредни като борови иглички.
Редом с мен беше прострелян смъртоносно един следствен за кражба, още седем души извън числото на бандитите бяха ранени. Двама от тези нещастници скоро починаха в лазарета, още един — в цивилна болница.
На вечеря имах просто ненормално див апетит. Замислих се за този пристъп на булимия и внезапно проумях, че през целия си престой в затвора се хранех необичайно лакомо. Отдавах го на нерви.
Но при това не бях напълнял никак.
Сякаш нещо щракна в мозъка ми и през черното на стиснатите в ужас клепачи, видях цялата зловеща истина, фантастичната, но реална причина за онова, което така вихрено ме бе сполетяло в резултат на смешните ми разкопки край останките на една хилядолетна крепост.
Рано сутринта поисках незабавна среща с консула.
— По въпрос на чест! — добавих към инфограмата.
Никой държавен администратор от Марс не можеше да пренебрегне формулирана по този начин молба, без да подрони престижа си, което значи да си плюе на кариерата и уважението на околните.
Не знам дали някъде на Земята има подобна практика.
6.
Обясних подробно всичко случило се с мен от посещението ми на старата крепост до убийството (при самозащита!) на нападналия ме престъпник. Изложих и хипотезата си — нарекох я пред консула „хипотеза“, макар да бях убеден, че е самата истина, практически не нуждаеща се от доказване. Спестих му все пак тази си категоричност, понеже и без разпалеността й, представителят на моя свят бе в правото си да ме сметне за жертва на психо-невротичен срив.
Но се бях заклел в честта си и честта на моето семейство, освен това психоскопът на консула не промени цвета си, докато говорех, и той реши да приеме предложеното от мен обяснение за отправна точка.
— Разбирате — каза ми след десетминутен размисъл, — че преди медицински и психологически тест, проведени по нашите стандарти, нямам правомощия да призная официално версията ви за достоверна, дори с нисък индекс. Нека оставим настрана формалностите обаче и да уточним по същество някои ваши твърдения.
Консулът, като всеки държавен марсиански чиновник, имаше специално тренирана и подсилена с мандатни церебланти памет, заради което притвори очи и поиска от мен допълнения към запомненото от него дотук.
— … Извинете — отвърнах аз на първия му въпрос, — от вълнение забравих да съобщя, че отиването ми до крепостта Урвич наистина не беше случайно…
Колкото можах по-кратко разказах на консула за прадядо ми и неговите записки, пренесени от баща ми на Марс. Наблегнах на легендата за съкровището.
Дипломатът бавно кимна. Отвори очи и каза:
— Този въпрос е изяснен в удовлетворяващ ме обем. Давате ли устното си позволение Комисията по Честта да свери показанията ви с личните ви данни?
Потвърдих.
— Благодаря. Остава само един момент, който буди недоумение и не пасва в обмислената от вас схема…
Консулът подпря брадичка с дълги пръсти. Почувствах, че под безстрастната му маска има съчувствие и заинтересованост. И искрена озадаченост, пропита с неясна тъга, може би появила се в резултат на някакви негови лични асоциации във връзка с моя случай. Тъкмо те вероятно раздвижиха лицето на дипломата и ми позволиха да се досетя за всичко останало.
Макар да нямах основания за надежда, че ще се измъкна поне пред обществото напълно изчистен от допуснатите грешки и недостойни прояви, аз се ободрих.
Да, но съвестта ми… за нелепо загиналото момиче… помислих и почти подскочих на място, когато консулът заяви:
— Слабото място в хипотезата ви е смъртта на девойката земянка. Този факт не се връзва с предполагаемата функция на гривната да ви защитава от агресия, като отначало по неизвестен начин обработва психиката на евентуалния нападател, а при неуспех да потисне волята на враждебния обект, директно го унищожава… отново неясно с какъв вид енергия, защото казахте, убеден сте, че инсектоидните сегменти на гривната не са имитирали поразяващо действие на балистично оръжие, не са се държали като куршуми. Как си обяснявате убийството от страна на вашия защитен амулет на човек, който никак не ви е заплашвал, а тъкмо напротив — бил е дори повече от приятелски настроен, вероятно дори готов на интимен контакт с вас?