— И от всички лекари в Лондон защо избра именно мен?
Тя засмука палец замислено:
— Не знам. Изглеждаш толкова добър и отвънка, и отвътре.
— Благодаря. Това не го знаех.
Известно време пътувахме мълчаливо. След това Пати каза умоляващо:
— Ник, ще можеш ли да излекуваш мама?
Прииска ми се да се измъкна някак си. Смънках:
— Не знам. Зависи от какво е болна.
— Дано да я излекуваш, Док! — неволно бе възприела обръщението на файтонджията.
Най-после стигнахме до дома на Пати. Оказа се стара, невзрачна къщичка, построена от камък и хоросан. Покривът й бе дървен, покрит с почернели от времето керемиди.
Аз платих на файтонджията. Конете изчаткаха с копита и изчезнаха в образуващата се мъгла. Пати каза:
— Мама е тук вътре.
След това скъса най-горното копче на палтото и ми го мушна в ръцете.
— Това е подарък от мен. Ник. Нека ти носи късмет.
После се обърна и тръгна към мъглата. Почудих се дали да я настигна.
Влязох в мизерната къщичка. Наложи се да се качвам по кухи дървени стъпала, които скърцаха заплашително. Входната врата ми разкри неугледно антре, чийто под бе застлан с парцаливо, но чисто килимче. На лявата стена имаше портманто с ръждиви закачалки за дрехи. В края на антрето имаше две врати, зад едната се чуваше дразнеща кашлица.
Почуках и влязох при майката на Пати. Бе покрита до шията с бежово одеало. Имаше интелигентно лице, изпотено и пребледняло от болестта. Лешниковите й очи, бяха насълзени, а кестенявите й коси небрежно разпилени по възглавницата. Бе прекалено болна, за да се изплаши от мен.
Попита ме рязко:
— Кой сте Вие? — след това зърна лекарската ми чанта. — Който и да сте, нямам пари да Ви платя.
— Казвам се Никълъс Хънтър. Аз съм лекар, дипломиран в Итън. Ще Ви помогна не срещу заплащане, а защото дъщеря Ви ми харесва.
— Как смеете да говорите такива неща, мистър. Дъщеря ми почина преди три месеца!
— Вие сте доста болна, мисис Малъри. Вероятно Вашата болест замъглява разсъдъка Ви. Дъщеря Ви ме пресрещна на Темза Стрийт и ме доведе през три квартала дотук, за да Ви излекувам. Дори ми подари това копче за спомен.
Мисис Малъри се развълнува почти до припадък и започна да крещи:
— Престани да се гавриш, мистър, и напусни моя дом! Това копче е от палтенцето, с което погребахме дъщеря ми. Ти си нагъл шарлатанин, който тормози една болна жена. Махай се!!!
Тя посочи към мен и направи знака на дявола с лявата си ръка. След това се прекръсти с дясната и махна с нея да ме пропъди.
Наложи се насила да я приспя с лауданум. След като я прегледах, установих, че боледува от остър бронхит. Инжектирах я. Обаче нямаше да мога да й помогна, ако не я убедя да пие хапчета. Изчаках я да се събуди.
Щом дойде на себе си, мисис Малъри веднага започна да кълне и да ме пъди. Обясних й, че ще се махна веднага щом тя поеме таблетките и капсулите, които съм й изписал.
Напуснах дома й, решен никога вече да не посещавам този мизерен квартал.
На другия ден около залез слънце усетих, че джобът, в които държа часовника си (една «Омега» с дебел сребърен ланец), започна да дими. Бръкнах в него, чудейки се как така един часовник може да се запали. До «Омега»-та напипах копчето на малката Пати. Бе горещо, бих казала нажежено. Моментално опари пръстите ми. Въпреки това не можех да извадя ръка от джоба си. Вдървеният ми крайник не се подчиняваше, сякаш не бе мой, а на чужд човек.
Чудейки се на този феномен, без да зная как, съм излязъл на улицата. Нещо ме накара да спра един кеб и изненадвайки самия себе си, се чух да казвам:
— Бъгър Плейс 412.
Това бе адресът на мис и мисис Малъри.
Приближавайки дома им, усетих как копчето постепенно изгубва топлината си. Когато влязох при болната си пациентка, бе станало студено като лед.
Днес мисис Малъри определено бе в по-добро настроение. Бузите й бяха зачервени, а топлите й кафяви очи гледаха кротко. Продълговатото й лице излъчваше доволство.
— Мистър Хънтър, искам да Ви се извиня за държанието си вчера. Пати ми се яви насън и ми обясни, че не е трябвало да се държа така с вас.
— Вижте мисис Малъри, Пати ми каза, че сте болна, а Вие се държите като луда.
Лицето й стана сериозно и тя обяви:
— Разбирам, че ме считате за луда. Уверявам Ви, че дъщеря ми е починала. За да се убедите в това, Ви моля да погледнете смъртния акт върху масата. На стената отдясно на вас ще видите некролог, който известява за смъртта на милата ми Пати.
Наистина на масата имаше смъртен акт, издаден на името на Патриша Джонсън Малъри. Некрологът на стената с дата отпреди три месеца бе на същото име.
Постепенно започнах да настръхвам. Нима ми се бе привидяло сладкото малко дете? Нима копчето в малкото джобче на жилетката ми бе плод на болната ми фантазия?