— Виждам коза с яре сред черните шисти на тая първата планина отдясно — отговори Лангдън И бога ми един орел я гледа от чукар хиляда стъпки над нас. Има
брада, дълга цял фут! Брюс, обзалагам се, че сме попаднали в истинска райска градина!
— Прилича на такова нещо — благосклонно се съгласи Брюс и подви дългите си крака, за да осигури по-удобна опора на далекогледа. Ако тук не е царството на диви овни и мечки, това ще е най-погрешното предположение, което съм направил през целия си живот.
Пет минути те гледаха, без да разменят нито дума. Зад тях конете им гладно щипеха гъстата тучна трева. Звуците на многото потоци в планините ромонеха в ушите им, а долината сякаш бе унесена в дрямка сред море от слънчев блясък. Лангдън не можеше да измисли по-сполучливо сравнение — дрямка. Тази долина приличаше на огромна, свила се удобно, доволна котка, а звуците, които двамата чуваха, сливащи се в този приятен ромон, бяха сънливото й мъркане. Джим тъкмо беше насочил бинокъла си малко поточно към козата, изправила се нащрек върху своя зъбер, когато Ото заговори отново.
— Виждам гризли, голяма колкото къща! — спокойно съобщи той.
Брюс рядко допускаше нещо да наруши невъзмутимостта му освен товарните коне и особено Дишпан. Вълнуващи новини като сегашната той поднасяше с такова равнодушие, като че ли говореше за китка теменуги. Лангдън рязко изправи гръб.
— Къде?
Той се наведе към другаря си, за да види накъде е насочен далекогледът; всеки нерв на тялото му бе обтегнат като струна.
— Виждаш ли оня склон на втория рид, точно оттатък пролома, ей там? — заговори Брюс с едното око затворено, а другото все още притиснато към далекогледа. Мечката е към средата на склона, изравя суяк.
Лангдън насочи бинокъла си нататък и след миг от него се изтръгна възбудено възклицание.
— Видя ли я? — попита Брюс.
— Бинокълът я докара на четири стъпки пред носа ми — отговори Лангдън.
Брюс, това е най-голямата гризли в Скалистите планини!
— Ако не е, тогава е нейният близнак — засмя се Ото, беа да помръдне с нито един мускул. Тя е десетина инча по-голяма от осемфутовата ти мечка, Джими! И…
Той замълча в този психологически момент, за да измъкне тютюн за дъвкане от джоба и да отхапе едно парче, без да свали далекогледа от окото си. И вятърът е благоприятен за нас, пък и тя е ужасно заета! — довърши той.
Планинецът разгъна крака и се изправи, а Лангдън живо скочи. При положения като сегашното между тях имаше взаимно разбирателство, което правеше излишни всякакви думи. Те отведоха осемте коня обратно към гората и там ги вързаха, извадиха пушките от кожените им калъфи и всеки грижливо сложи шести патрон в патронника. После в продължение на две-три минути и двамата разглеждаха склона и подстъпите към него е невъоръжено око.
— Можем да се промъкнем нагоре през пролома — предложи Лангдън.
Брюс кимна.
— Смятам, че там ще сме на изстрел от триста ярда — каза той. По-близо от това не можем се добра. Ще ни подуши, ако дойдем под нея. Ако беше един-два часа по-рано …
— Щяхме да превалим планината и да слезем при мечката отгоре! — възкликна със смях Лангдън. Брюс, ти си най-големият идиот на земното кълбо, когато се дойде до катерене по планини! Ти би се качил през Хардести или през Гики, за да удариш една коза отгоре, макар и да можеш да й теглиш куршума от долината без никакъв труд. Радвам се, че не е утро. Можем да ударим тая мечка от пролома!
— Може би — рече Брюс и те потеглиха.
Вървяха открито през зелените, застлани с цветя ливади пред тях. Докато не стигнеха поне на половин миля от мечката, нямаше опасност тя да ги види. Вятърът беше променил посоката си и идваше почти точно насреща им. Бързият им ход прерасна в лек тръс и те извиха по-близо към склона, тъй че за около петнадесет минути огромна могила скриваше мечката. След още десет минути двамата стигнаха в пролома — тесен, осеян с канари и стръмен дол, изровен в планинския скат от много столетия пролетни порои, стичащи се от заснежените върхове горе. Тука ловците направиха предпазливи наблюдения. Голямата гризли беше може би шестстотин ярда по-горе на склона и на около триста ярда от най-близката точка, която можеше да се стигче през пролюма,
Брюс заговори, сега вече шепнешком:
— Ти се качи и я издебни, Джими. Тая мечка ще направи едно от двете неща, ако не я улучиш или само я раниш едно от трите, може би. Ще дойде да провери кой си ти или ще се качи през седловината, или ще слезе долу в долината … оттука. Не можем да й попречим да мине през седловината. Ако ли пък се захване с тебе, пускай се презглава надолу през пролома. Можеш да я изпревариш. Най-вероят-