За това имаше една главна причина. Беше се родил в почти недостъпната твърдина при изворите на потока и прекарал мечешкото си детство сред нейните трънаци от диво френско грозде и сапунена ягода, и пищните червени килими от смрадлика. Това бе неговият дом. Там беше сам — сред единствената част от владенията си, която държеше недосегаема за всички други мечки. Търпеше други мечки — черни, канелени и гризли — на по-широките и по-слънчеви склонове от землището си при условие, че поемаха нататък, щом се появеше той. Можеха да си търсят там храна и да спят на припеците, да живеят в мир и покой, стига да не оспорват правата му на владетел. Тир живееше истински мечешки живот и не пъдеше другите мечки от своя участък, освен когато се наложеше да покаже още веднъж, че той е Великият Могул. Това се случваше от време на време и тогава се завързваше двубой. И винаги след двубоя Тир идваше в тази долина и тръгваше нагоре по потока да си лекува раните.
Днес вървеше по този път по-бавно от обикновено. Предрамието страшно го болеше. Сегиз-тогиз го избеляваше така, че кракът му се подгъваше и Тир се препъваше. Няколко пъти нагазва до рамене във вирове и оставя студената вода да тече върху раните му. Постепено те спряха да кървят. Но, болката стана по-остра. Имаше и друга причина, поради която Тир тръгваше по тази пътека, когато беше болен или ранен. Тя водеше към глинестата локва. А глинестата локва бе неговият лекар.
Слънцето вече клонеше на залез, когато Тир стигна там. Устата му беше отворена. Огромната му глава сега висеше по-ниско. Беше загубил много кръв. Чувствуваше се уморен и рамото го болеше толкова силно, че му се искаше да за-ръфа със зъби непонятния огън, който го гореше. Глинестата локва беше двадесет-тридесет стъпки в диаметър и се превръщаше в дълбоко вирче в средата. Това бе мека, хладна, златиста глина и Тир влезе в нея до подмишнйците. След това полегна леко на ранената страна. Глината допря болното място като охлаждащ мехлем. Тя затвори раната и Тир с облекчение, дълбоко въздъхна. Дълго лежа в това меко легло от глина. Слънцето залезе, етъмни се и чудните звезди изпълниха небето. А Тир все още лежеше там и лекуваше тази първа болка, причинена от човека.
IV. ПЛАНОВЕТЕ НА ЛОВЦИТЕ
На края на балсамовата и смърчова гора Лангдън и Ото седяха и пушеха лулите си след вечеря, в краката им тлееше прегорял огън. Нощният въздух по тези по-високи места беше станал студеничък и Брюс се понадигна, колкото да хвърли още един наръч сухи смърчови клони върху жаравата. Сетне изтегна отново дългата си снага, с глава и рамене, подпрени удобно на дънера на едно дърво, и се изкиска за петнадесети път.
— Кискай се, да те звемат мътните! — изръмжа Лангдън. Казвам ти, че го ударих два пъти, Брюс … най-малко два пъти, а бях в дяволски неблагоприятно положение!
— Особено когато мечокът гледаше надолу към тебе и ти се хилеше в лицето — отвърна Брюс, когото несполуката на Лангдън забавляваше безкрайно много.
Джими, от това разстояние щеше да можеш, кажи-речи, да го убиеш с камък!
— Пушката беше под мене — обясни Лангдън за дванадесети път.
— Което не е най-подходящото място да си държиш пушката, щом си тръгнал на лов за гризли — напомни му Брюс.
— Долчето беше страхотно стръмно. Трябваше да забивам и крака и ръце в камънака. Ако беше още малко по-стръмно, щях да прибягна и до зъбите.
Лангдън изправи гръб, изтръска пепелта от лулата и я натъпка наново с тютюн.
— Брюс, това е най-голямата гризли в Скалистите планини!
— Кожата щеше да седи чудесно в ергенската ти стая, Джими, ако пушката случайно не беше под тебе.
— И тя ще бъде в ергенската ми стая в крайна сметка — заяви Лангдън.
Аз реших. Ще се спрем на постоянен стан тука. Ще я ударя тая гризли, дори да я гоня цялото лято. Предпочитам да ударя нея, отколкото други десет мечки в планините Файърпан. Беше девет фута и нито инч по-малко! Главата й колкото две крини, а козината по рамената дълга четири инча. Не съм сигурен дали съжалявам, че не я убих. Тя е ранена и положително ще се пази от нас. Ще падне доста смях, докато я ударим.
— И то какъв смях! — съгласи се Брюс. Особено ако я срещнеш пак до една седмица или десетина дена, преди да са й заздравели раните от куршумите. Гледай тогава пушката да не е отново под тебе, Джими!