„Коко“ описва някои неща, които се случиха с хора от моя стар взвод по време на и след войната, а „Мистерия“ е за дълго отлаганите последици от едно старо убийство в един курорт в Уисконсин. Хареса ни да преместим действието на един карибски остров, но главният герой, Том Пасмор — който ще се появи по-късно на тези страници — е стар мой познат от Милхейвън. Той е тясно свързан с убийствата на Синята роза, приписвани на Уилям Дамрош, и голяма част от „Мистерия“ се отнася до неговото откриване на тази връзка.
След „Мистерия“ мислех, че съм приключил с Дамрош, с Милхейвън и с убийствата на Синята роза. После ми се обади Джон Рансъм, друг стар познайник от Милхейвън и тъй като неговият живот се беше променил, моят също се промени. Джон Рансъм все още живееше в Милхейвън. Жена му беше нападната и пребита до състояние на кома, а нападателят беше надраскал думите СИНЯ РОЗА на стената до тялото й.
2
Аз не бях близък с Джон Рансъм. Той живееше в голяма къща в източния край на града и ходеше в училището „Брукс-Лоуд“. Аз живеех в Пигтаун1, в покрайнините на Долината, на юг от центъра на Милхейвън и на една пресечка от хотела „Сейнт Олуин“. Моето училище беше „Хоули Сепълкър“. Въпреки това се познавахме, защото и двамата играехме американски футбол и отборите ни се срещаха два пъти годишно. Не бяха добри отбори. „Хоули Сепълкър“ не беше голямо училище, а „Брукс-Лоуд“ беше направо мъничко. При нас имаше около сто ученика във випуск, а „Брукс-Лоуд“ имаше по трийсет.
Джон Рансъм каза „Здрасти“, когато за пръв път се озовахме лице в лице на един мач. „Тия подгответа са мухльовци“, помислих си аз. Когато играта започна, той ме перна като булдозер и ме отблъсна поне на трийсет сантиметра. Предният защитник на „Брукс-Лоуд“, арогантен блондин на име Теди Хепънстол, потанцува баш покрай мене. Когато се наредихме за следващата игра, аз казах „Здрасти и на тебе“. След това се заблъскахме с рамене и лакти, съвсем неподвижни, докато Теди Хепънстол нервничеше на другия край на игрището. Стоях натъртен цяла седмица след играта.
Всеки ноември „Хоули Сепълкър“ даваше угощение на християнските-атлети, което ние наричахме „футболната вечеря“. Угощението се даваше с благотворителна цел в сутерена на черквата. Училищната управа канеше атлети от всички училища в Милхейвън да похарчат десет долара за хамбургери, пържени картофки, печен боб, макаронена салата, хавайски пунш и реч за Исус Предния защитник, произнасяна от г-н Скунхейвън, нашия треньор. Г-н Скунхейвън вярваше в онова, което се нарича мускулесто християнство. Той знаеше, че на Исус му бяха връчили футболна топка, Той би прегазил всеки, който се осмели да застане между Него и победната цел. Този Исус не приличаше особено на Теди Хепънстол и съвсем никак на прочувствената, макар нещо болнава особа, която сключваше ръце под собственото Си пламтящо сърце на ярко оцветения портрет, окачен непосредствено зад тежките предни порти на църквата.
Малцина атлети от други училища посещаваха футболните вечери, като се изключи групата едри късо подстригани поляци от „Сейнт Игнейшъс“, които неизменно се присъединяваха към нас. Момчетата от „Сейнт Игнейшъс“ ядяха, сгънати над чиниите си, като че ли знаеха, че ще трябва до следващия футболен сезон да сдържат колективната си необходимост да пребият някого. Харесваше им да излъчват заплаха и изглеждаха съвършено в тон с бойкия Исус на г-н Скунхейвън.
В края на сезона, през който Джон Рансъм ме беше поздравил и след това изблъскал от пътя на Теди Хепънстол, едно високо, добре сложено момче дойде в сутерена на църквата към края на първата, неофициална част от футболната вечеря. След две секунди вече щеше да се наложи да заемем местата си и да си придадем изпълнен с почитание вид. Новодошлият носеше спортно сако от туид, панталони в цвят каки, бяла риза с копчета на яката и раирана връзка. Той грабна един хамбургер, отказа боба и макаронената салата, взе си една картонена чаша сок и се отпусна на стола до мене преди да съм го разпознал.
Г-н Скунхейвън застана пред микрофона и се изкашля в шепи. Между стените на сутерена това прозвуча като изстрел. Дори побойниците от „Сейнт Игнейшъс“ изправиха гърбове.