— Ужасяващата истина е, че дълбоко в себе си ти изпитваш огромен страх. Страх те е от живота.
— Що за глупост? Да не си дъвкала корен от меас?
— Ти си спасил жена, която не е значела нищо за теб, и в резултат те е очаквала почти сигурна смърт.
— Струваше си да бъде спасена.
— Няма да споря за това. Само по себе си, това е чудесно дело. Героично. Като за легенда. Когато Одисей е отишъл, за да се изправи лице в лице с пиратите, ти си отишъл с него. Казал си на Банокъл, че искаш да видиш какво ще стане. Но ти си интелигентен човек. Знаеш какво е трябвало да стане. Трябвало е да ви нарежат на парчета. Мъжът ми те смята за човек с огромна смелост. Но аз не съм Банокъл. В теб, Калиадес, има част, която копнее за смърт. Празна част, която нищо не може да запълни. Нито обич, нито интимност, нито мечти, нито амбиции. Затова нямаш приятели. Нямаш какво да им дадеш и се боиш от това, което те биха ти дали.
Думите й пробиха защитата му като ледено острие.
— Но аз познах любовта — възрази Калиадес. — Обичах Пирия. Това не е лъжа.
— Вярвам ти. И именно така те опознах. Вече си почти на тридесет години, а си имал една велика любов. Колко странно тогава, че е била към жена, която никога не би могла да ти отвърне. Жена, за която си знаел, че не може да отвърне. Да ти кажа ли какво си видял в онова изплашено, изтормозено и обречено момиче? Собственото си отражение. Изгубен и сам, без приятели и изоставен.
После тя стана и изглади няколко гънки от роклята си.
— Банокъл ми е приятел — каза Калиадес, чувайки ясно колко отбранително звучат тези думи.
Руж поклати глава, отхвърляйки дори този негов нищожен опит да удържи позицията си.
— Моят Банокъл не е мислител, иначе щеше да те разбере по-добре. Той ти е приятел, да, но в ума си, независимо дали го съзнаваш или не, за теб Банокъл не е нищо повече от една голяма хрътка, чието обожание ти позволява да се самозалъгваш, да повярваш, че си като другите. Той ти е спасил живота, Калиадес и ти си го завлякъл във всички онези опасности. Приятелите не правят така. В деня, в който в крайна сметка решиш да умреш, не позволявай на Банокъл да бъде с теб.
После тя си отиде, но той извика след нея:
— Съжалявам, че ме презираш, Руж.
— Ако те презирам, то е само защото презирам себе си — каза му тя с тъга в гласа. — Ние си приличаме толкова много, Калиадес. Изолирани от живота, без приятели, без някой, когото да обичаме. Затова ни е нужен Банокъл. Той е животът, див и необуздан в цялата си прелест. Без потайност или коварство. Той е огънят, около който сме се струпали, а светлината му отблъсква сенките, от които се боим — Руж се умълча за момент. После го погледна. — Припомни си някой детски спомен — каза тя.
Той примигна и една картина се появи в ума му.
— Какъв беше? — попита го жената.
— Бях дете и се криех от разбойниците в лененото поле.
— В деня, когато сестра ти е умряла?
— Да.
Тя въздъхна.
— Ето това е твоята трагедия, Калиадес. Ти никога не си излязъл от онова ленено поле. Все още си там, малък и изплашен и скрит от света.
Високо сред скалите той отблъсна мислите за Руж от ума си. Мъжете бяха наклали огньове и той щеше да слезе да се нахрани с тях, когато забеляза ездачи в далечината.
В началото не бяха нищо повече от точици, но докато се приближаваха, Калиадес разпозна блясъка на троянска броня.
Видя, че стрелците също са забелязали групата и слагат стрели на лъковете си. Той им извика да не стрелят и слезе да посрещне малката група.
Банокъл го достигна на гърба на коня си, а после вдигна крак и скочи от изморения сивушко.
— Радвам се да те видя — каза той. — Спасихме синовете на Резос и сега можеш най-сетне да поемеш командването. На мен ми писна. — После се огледа. — Къде е армията?
— На път за Карпеа. Аз съм начело на онези, които остават назад.
— Нямаш достатъчно хора. Видяхме идонойската орда. Наблизо са. Хиляди копелета.
— Трябва само да ги удържим за два дни.
— А, добре, това ще го направим.
— Не ние, Банокъл. Задължението е мое. Ти трябва да отведеш синовете на Резос до Карпеа. Хектор ще се зарадва да ги види.
Банокъл свали шлема си и се почеса по късата руса коса.
— Нещо не мислиш разумно, Калиадес. Ще ти трябваме с моите момчета. Тези тракийски козоебци ще се разбягат при първото боядисано лице, което видят.
— Не, няма. — Калиадес въздъхна и си спомни разговора с Руж. — Слушай. Това е твоят отряд. Урсос каза на Хектор, че те е поставил начело. Така че ти нареждам да продължиш заедно с тях. Ще се видим в Карпеа или в Дардания, ако вече си пресякъл Хелеспонт, когато дойда.