— Може да ни откарат по целия път до Троя — каза Скорпиос.
Олганос изпита паника при мисълта. После здравият разум надделя. Галерите трябваше да се върнат за тракийците и Банокъл. Той изгледа ядно Скорпиос, който му се хилеше.
— Много забавно — успя да каже.
— Люлеенето на кораба не кара ли сърцето ти да скача — обърна се Юстинос към Скорпиос. — Като подскача и се люшка, подскача и се люшка.
Олганос ги изруга, наведе се през парапета и повърна в морето.
Това не му помогна. Гаденето си остана, а сега и главата го болеше.
Той се изправи и изведнъж видя флотилия от черни кораби, които идваха от североизток. За миг си помисли, че са дардански. После осъзна истината.
До него Юстинос изруга.
Трите дардански кораба също бяха видели вражеската флота и се обръщаха да се изправят срещу нея. Течението беше бързо и микенските галери настигаха бавно движещите се товарни съдове с убийствена скорост.
Един дардански боен кораб успя да блокира първата галера. Три други обаче го подминаха. Олганос с ужас видя как последният транспортен кораб е ударен странично. Дъските изпукаха и галерата се наклони. Микенският съд се отдръпна, оставяйки зейнала дупка в корпуса на противника си. Морето се втурна да я запълни и транспортът се преобърна. Коне и мъже западаха във водата. Конете започнаха да плуват, но тежкобронираните троянски войници не успяваха да се задържат на повърхността. Те започнаха да викат за помощ. Олганос гледаше борбата им за живот и сърцето му се късаше. Един по един те потънаха под повърхността. Осемдесет мъртви човека за няколко секунди.
— Свалете си броните! — извика той на мъжете около него, докато дърпаше кожените каиши, които държаха нагръдника му на място.
— Не и аз — каза Юстинос. — Не мога да плувам.
— Ще те задържа над водата, приятелю.
Другият мъж поклати глава.
— В момента, в който копелетата ни ударят, ще се кача на техния кораб.
Олганос хвърли нагръдника си на палубата.
— Няма да имаш възможност. Те ще ни ударят и ще се отдръпнат моментално. Повярвай ми.
Скорпиос също бе свалил бронята си. Повечето от останалите правеха същото и галерата им се разклати застрашително.
Един микенски кораб се приближи, но дарданската бойна галера, плаваща наблизо, го удари. Мъжете на транспорта нададоха възгласи… ала звукът утихна бързо. Друг микенски кораб се заби в дарданците и проби корпуса им.
Гребците на транспорта дърпаха греблата с всичка сила, но в паниката ритъмът им се изгуби. Галерата бавно започна да се върти, защото течението ги тласкаше встрани. Претовареният кораб сега бе застанал странично, превръщайки се в широка мишена. Олганос коленичи, свали бронзовите си наколенници и ги хвърли на палубата. После се изправи… точно навреме, за да види надвисналия нос на бойна галера. Ударът му в транспорта изтътна като гръмотевица. Мъжете паднаха на палубата. Корабът започна да се накланя и конете се паникьосаха. Започнаха да ритат. После се хвърлиха през стълпотворението от хора и се гмурнаха в морето. Транспортът се наклони силно, когато врагът се отдръпна. Водата се втурна през дупката в корпуса.
После корабът им се преобърна. Олганос бе запратен към парапета и падна във водата.
Когато подаде глава, една стрела прелетя край него и потъна във водата наблизо. Той си пое дъх и се гмурна. Когато се появи отново за въздух, черната галера се оттегляше в търсене на свежа плячка.
Чу някой да вика и видя Скорпиос, който държеше Юстинос. Тежката броня на втория влачеше и двамата надолу. Олганос бързо доплува до тях, за да помогне да удържат едрия войн, докато се бореше да разхлаби каишите на нагръдника му.
Около тях прелетяха още стрели. Една отскочи от ръката на Скорпиос и разкъса кожата му. Олганос успя да разхлаби нагръдника на Юстинос, но нямаше начин да го махне.
— Ще трябва да се гмурнеш изпод бронята — каза той на приятеля си. — Потопи се под повърхността и я изблъскай.
Очите на Юстинос бяха широко отворени от ужас.
— Не — каза той.
— Трябва! Иначе ще убиеш и трима ни. Няма да те оставя да се удавиш, кълна се!
Юстинос пое дълбоко дъх, после вдигна ръце… и потъна.
Докато Скорпиос издърпваше бронята, Олганос се гмурна под повърхността. Тежкият нагръдник се измъкна, но Юстинос внезапно се паникьоса и започна да рита лудешки, а от устата му заизлизаха мехурчета. Олганос се гмурна още по-надълбоко и сграбчи ризата му, а после зарита към повърхността. Тежестта обаче бе твърде голяма и те започнаха да потъват. После Скорпиос се появи до него и заедно изтеглиха Юстинос над водата.