Изкачиха и второто възвишение и се озоваха сред високи колкото човешки бой храсти и преплетени шубраци, пътеката внезапно се стесни и Луис видя как Джъд и дъщеря му минават под арка от стари, избелели от времето дъски, върху които едва се различаваше надписа с големи черни букви: „Гробище за домашни любимци“. Двамата с Рейчъл усмихнато се спогледаха и пристъпиха под арката, като инстинктивно се хванаха за ръце, сякаш щяха да се венчават.
За втори път тази сутрин лекарят изпита огромно учудване, че Рейчъл като че чете мислите му.
Тук земята не бе застлана с борови иглички. Пред очите им се разкри почти правилна окръжност, широка около дванайсет метра, където тревата беше окосена. От трите й страни бе обградена от преплетени шубраци, а от четвъртата — от огромна камара повалени дървета, която изглеждаше едновременно зловеща и опасна. На Луис му хрумна, че онзи, който се опита да си пробие път или да се прехвърли през тях, непременно трябва да е облечен със спортен екип от стомана. Полянката беше покрита с малки надгробни паметници, очевидно направени от деца с подръчни материали — дъски от щайги, парчета дърво, консервни кутии. На фона на гъстите шубраци и на ниските, изкривени дървета, които се бореха за всеки лъч слънчева светлина, изработени от неумелите детски ръце паметници изглеждаха симетрично подредени. Гъстата гора около полянката й придаваше тайнственост и странно езическо очарование, чуждо на християнската религия
— Красиво е — произнесе Рейчъл, но по тона й пролича, че мисли другояче.
— Страхотно! — въодушевено извика Ели.
Луис свали раницата от гърба си, измъкна Гейдж, остави го на земята да си попълзи и облекчено въздъхна.
Ели започна тичешком да обикаля надгробните паметници, като се спираше и възкликваше пред всеки. Луис я последва, а Рейчъл предпочете да остане при сина си. Джъд седна с кръстосани нозе на земята, облегна се върху ниска скала и запали цигара.
Луис забеляза, че симетрията на надгробните паметници не е случайна — по всичко личеше, че нарочно са подредени в концентрични окръжности.
Върху скован от стари дъски кръст, неумела детска ръка бе записала: „Котаракът Смъки — най-послушният на света“. А отдолу — „1971-1974“. Малко по-нататък, във вътрешната окръжност, лекарят се натъкна на плоча, върху която се мъдреше надпис с червени, избелели от времето букви: „Бифър, Бифър, истински тигър. Допреди да се спомине, най-вярна бе дружина!“
— Бифър беше кокер-шпаньол на семейство Дреслер — обясни Джъд. С тока на грубата си обувка бе издълбал трапчинка в земята и внимателно изтръскваше цигарата си в нея. — Миналата година го прегази камион. Страхотна поема, а?
— Да — съгласи се Луис.
Върху някои гробове бяха поставени букети, които, с малко изключения, бяха увехнали, а някои дори се бяха разложили. Луис се опита да разчете написаните с молив или с писалка посвещения, но повече от половината почти не се виждаха. Върху някои паметници нямаше никакви надписи — навярно са били направени с тебешир.
— Мамо, ела! — извика Ели. — Тук има гроб на златна рибка!
— Не държа да го видя — отвърна Рейчъл и съпругът й изненадано я погледна — стоеше сама, извън гробището и явно бе притеснена. „Дори и това място й действа на нервите“ — каза си той. Рейчъл явно не можеше да свикне със смъртта („нормална реакция на всеки човек“ помисли си Луис), което безсъмнено се обясняваше с душевната травма, която бе получила в детството си при смъртта на сестра й Зелда. Ужасното преживяване бе забранена тема, която Луис се бе научил да избягва още в началото на брака им. Зелда бе починала от менингит на гръбначния мозък; последните й дни навярно са били мъчителни и грозни, а Рейчъл е била на възраст, когато децата са особено впечатлителни. Съпругът й си казваше, че за нея е най-добре да забрави неприятното преживяване.
Ето защо й намигна, а Рейчъл признателно му се усмихна.
Луис се огледа наоколо. Поляната, на която стояха, не бе окосена; слънцето свободно проникваше през клоните на дърветата и навярно, затова тук тревата бе толкова буйна. Все пак поддържането й изискваше поливане и специални грижи. Лекарят си представи бидоните с вода, домъкнати дотук или натоварените върху крехките детски гърбове индиански помпи, които положително тежаха повече от Гейдж, настанен в удобната за носене раница. Хрумна му колко е странно, че малчуганите проявяват такова постоянство при поддържането на гробището. От детството си бе запазил спомена за екзалтиран ентусиазъм, който бързо изчезваше, подобно на запалена хартия. Увлеченията на Ели бяха също тъй мимолетни.