Някаква непозната на Луис кола бе паркирана от другата страна на пътя, зад пикапа на Джъд.
И какво от това?
Присъствието на чужда кола пред къщата на Джъд не вещаеше нищо добро, ето какво!
Луис повдигна завесата и внимателно огледа малкия син автомобил. Изведнъж забеляза, че върху покрива му лежи Чърч, свит на кълбо — очевидно спеше.
Взира се дълго в него, сетне отпусна завесата. Няма нищо страшно — навярно на Джъд са дошли гости. Освен това беше прекалено рано да се притеснява какво ще стане, ако се появи Гейдж. Чърч се бе върнал по обяд или малко по-късно, а сега бе едва девет часът. Девет часът на прекрасна майска утрин. По-добре да слезе в кухнята и да си направи кафе, а после да намери електрическата възглавничка и да я постави на коляното си.
„… но какво прави Чърч на покрива на онази кола?“
— О, стегни се, Луис — каза си той на глас и закуцука обратно по коридора. Котките спят, където им падне — такава им е природата.
„Правилно, но нали знаеш, че Чърч вече не пресича шосето?“
— Много важно — избърбори той и спря по средата на стълбата (по която слизаше бавно, стъпало по стъпало, като се придържаше о перилата).
Говореше си на глас, което бе лош признак. Беше…
„Какво беше онова, което видях в гората снощи?“
Внезапно хрумналата му мисъл го накара да стисне устни, както преди малко бе сторил от болката при ставането от леглото. Ужасното горско създание му се беше присънило. То присъстваше в сънищата му за Дисниленд, сякаш най-естественото нещо на света бе да е там. Бе сънувал, че то го докосва и омърсява всичките му мечти и добри намерения. Уендиго не само го бе превърнало в канибал, но бе направило от него баща на канибали. В съня си Луис отново бе попаднал в гробището за животни, но този път не беше сам. Там бяха Бил и Тими Батерман, както и Джъд, който приличаше на призрак, повел кучето си на каишка от старо въже за пране. Там бе Зак Макгъвърн, стиснал в двете си ръце стоманена верига, опасваща врата на бика Ханарати. Ханарати лежеше на хълбок и замаяно се оглеждаше с тъните си очи. Кой знае защо, Рейчъл също беше тук. Очевидно по време на вечерята бе съборила шишенцето с кетчъп или бе изпуснала чиния с малиново желе, защото роклята й беше покрита с червени петна.
В този миг иззад преградата от мъртви дървета се извиси в гигантския си ръст Уендиго, жълтеникавата му кожа на влечуго бе напукана, очите му бяха като огромни фарове, вместо уши имаше масивни извити рога; приличаше на гущер, роден от жена. Докато всички протягаха вратовете си, за да го разгледат по-добре, звярът размаха мазолестия си, с дълъг нокът пръст.
— Престани — прошепна Луис и потрепери при звука на гласа си.
Реши да иде в кухнята и да си направи закуска, все едно не се бе случило нищо необикновено. Да, ще си приготви богата на холестерол закуска, като стар ерген. Две пържени яйца върху препечени филийки, с майонеза и голямо колелце лук. Тялото му миришеше на пот и на напластена мръсотия, но душът можеше да почака. В момента нямаше сили да се съблече; освен това имаше лошото предчувствие, че ще се наложи да разреже със скалпела крачола на панталона, за да освободи подутото коляно. Жалко за хубавите инструменти, но кухненските ножове не бяха достатъчно остри, а шивашката ножица на Рейчъл не би могла да разреже плътната тъкан на дънките му.
Но първо ще закуси.
Той излезе от хола и свърна във входния коридор и още веднъж разгледа малката синя кола, спряла пред къщата на Джъд. Едва сега забеляза, че автомобилът е покрит с роса, което означаваше, че е тук от доста време. Чърч все още лежеше върху покрива, но сега не спеше. На Луис му се стори, че котаракът се взира право в него с мътните си жълтеникави очи.
Той стреснато отстъпи назад, сякаш го бяха хванали в шпиониране.
Отиде в кухнята, измъкна от шкафа тигана, сложи го на печката и извади яйцата от хладилника. Осветената от слънчевите лъчи кухня изглеждаше чиста и приветлива. Луис се опита да си подсвирне. Той ще си свирука в кухнята, навън ще е чудесна майска утрин и въобще идилията ще бъде пълна. Всичко изглеждаше наред, но не беше. Къщата изглеждаше ужасяващо празна; чувстваше се смазан от усилията си през изминалата нощ. Нещо не беше наред: чувството, че страшната сянка е надвиснала над него, го накара да се разтрепери.
Куцукайки отиде в банята и взе два аспирина с малко портокалов сок. В момента, когато се отправи обратно към печката, телефонът иззвъня.
Луис не вдигна веднага слушалката, а бавно се извърна и тъпо се втренчи в апарата. Чувстваше се като глупак, въвлечен в странна игра, който чак сега осъзнава, че няма никаква представа от правилата й.