— Разбира се, че съм сигурна! — гневно извика Рейчъл. — Грижим се добре за него и Чърч няма да умре, никой тук няма да умре! Не мога да разбера защо е необходимо да мътиш главата на малкото дете с въпроси, които няма да разбере, докато порасне?
— Рейчъл, изслушай ме…
Но жена му явно нямаше намерение да се подчини, а с пламнали от гняв очи побърза да го прекъсне:
— И без това е трудно човек да се примири със смъртта на любимо животно, на приятел или на роднина — не е необходимо да я превръщаме в … гадна туристическа атракция…в некропол за животни — по бузите й се стичаха едри сълзи.
— Рейчъл — отново поде той и се опита да сложи ръце върху раменете й. Жена му сърдито го отблъсна и промълви:
— Няма смисъл да говорим повече. Дори не разбираш какво искам да кажа.
Луис въздъхна.
— Имам чувството, че съм пропаднал през скрита врата на пода в някаква гигантска мелница — каза той, с надеждата, че ще я разсмее.
Но този път думите му не успяха да я умилостивят, тъмните й очи продължиха да хвърлят мълнии. Осъзна, че е вбесена; не просто ядосана, а истински вбесена.
— Рейчъл — внезапно попита той, въпреки че не знаеше какво точно иска да каже. — Как спа снощи?
— Господи! — презрително възкликна тя и извърна очи, но не преди Луис да прочете обида в погледа й. — Браво, страшно си интелигентен! Никога няма да се промениш. Когато нещата не вървят, веднага обвиняваш Рейчъл, нали? Бедната Рейчъл отново е изпаднала в душевна криза…
— Не си справедлива.
— Така ли?
Жена му взе купата с тестото и я тресна върху масата до печката. Сетне се залови да маже тигана с мазнина; устните й бяха стиснати.
Луис търпеливо се опита да обясни:
— Няма нищо лошо детето да научи нещо повече за смъртта. Всъщност смятам, че дори е необходимо. Реакцията на Ели, дори сълзите й, ми се струват напълно естествени. Тя…
Жена му рязко се обърна, втренчи се в него и изрече:
— Да, напълно естествено е дъщеря ти да плаче сърцераздирателно заради котарака, който е жив и здрав…
— Престани! — прекъснал той. — Говориш глупости.
— Точно така, въпросът е приключен.
— Лъжеш се — отвърна Луис, на когото цялата дискусия започваше да писва. — Досега говореше единствено ти, имаш ли нещо против да ме изслушаш?
— Няма да позволя на Ели отново да отиде в гробището и туйто. Що се отнася до мен, въпросът е приключен.
— От една година насам дъщеря ни знае как се раждат бебетата — каза Луис, като се постара да говори спокойно. — Спомняш ли си, че й купихме книгата на Майерс и й обяснихме всичко? Съгласихме се, че децата трябва да знаят как се появяват на бял свят.
— Това няма нищо общо с…
— Напротив! — грубо я прекъсна съпругът й. — Докато разговаряхме в кабинета ми за Чърч, си спомних как майка ми ме забаламосваше с приказката за зелевия лист, когато я питах как се раждат децата. Никога не забравих лъжата й. Струва ми се, че децата никога не прощават лъжите на родителите си.
— Раждането на бебетата няма нищо общо с проклетото гробище! — ядосано изкрещя Рейчъл, докато очите й казваха: „Можеш да изреждаш примери цял ден и цяла нощ, докато ти пресъхне гърлото, но няма да ме убедиш.“
Въпреки всичко, Луис направи последен опит:
— Гробището разтревожи Ели, защото олицетворява смъртта. Дъщеря ни знае как се раждат бебетата; полянката на върха на хълма я подтикна да научи за това как свършват нещата — подобна реакция е съвсем естествена. Всъщност, смятам че това е най-естественото нещо на све…
— Престани да повтаряш едно и също! — внезапно изкрещя Рейчъл.
Резкият й глас накара Луис да се сепне и автоматично да се отдръпне. Лакътят му закачи отворения плик с брашно върху масата, който се преобърна, падна на пода и се разкъса. Съдържанието му се понесе във въздуха като бяло облаче.
— По дяволите! — рече той.
Гейдж проплака в стаята на горния етаж.
— Прекрасно, няма що! — възкликна Рейчъл и също се разплака. — Отгоре на всичко събуди и детето. Благодаря ти за тихата и спокойна неделна утрин.
Сетне се отправи към вратата, но Луис я спря, като постави ръка на рамото й. Въпреки желанието си да се въздържи, здравата бе кипнал. Та нали Рейчъл бе тази, която събуди Гейдж с истеричните си крясъци!
— Позволи ми да ти задам само един въпрос — каза той. — От лекарската практика ми е известно, че всичко — абсолютно всичко — може да се случи на живите същества. Може би ще се наемеш да обясниш на Ели какво ще стане, ако котаракът и заболее от тифус или от левкемия (левкемията е много разпространена сред котките, както знаеш), или пък го прегази камион. Е, съгласна ли си?