— Вик! Вик! Вик!
В чакалнята се възцари истинска суматоха. Един от полицаите поиска одеяло, за да покрие трупа, но мис Чарлтън му отговори, че не е сигурна дали може да му го отпусне без писмено разрешение. Луис внезапно си припомни едно изречение на Морис Сендак: „Нека започне щурата бъркотия!“
За негов ужас, отново го напуши смях и трябваше да прояви огромно усилие на волята, за да се въздържи. Нима този Пасков наистина беше казал „Гробище за домашни любимци“? Наистина ли бе произнесъл името му? Ето какво го бе стреснало най-много и за миг го беше извадило извън строя. Но разумът му вече бързаше да излива неприятното преживяване в специална капсула — наново оформяше, изменяше и се стараеше да забрави случилото се. Навярно младежът беше произнесъл нещо съвсем различно (ако изобщо бе проговорил), поради шока от ужасяващата среща със смъртта, беше изтълкувал погрешно думите му. Най-вероятно Пасков да е издавал само несвързани звуци, както отначало се бе сторило на Луис.
Младият лекар направи усилие да се овладее, като си напомни, че явно притежава качества, които са накарали ръководството на университета да го предпочете пред останалите петдесет и трима кандидати. Налагаше се да поеме инициативата, чакалнята бе пълна с хора, които безцелно се мотаеха наоколо.
— Стив, дай успокоително на момичето — нареди той и самото произнасяне на думите го накара да се почувства по-добре. Стори му се, че се намира в излитаща ракета, която се отдалечаваше от повърхността на някаква малка планета. Въпросната планета всъщност символизираше момента, в който Пасков бе проговорил. Луис решително си каза, че постът му изисква да поеме командването; е добре, точно това и ще направи!
— Джоан, дай одеяло на полицая!
— Докторе, още не сме направили инвентаризация…
— Няма значение, донеси одеялото. А после виж какво става с нашата доброволка.
Той хвърли поглед към другото момиче, което все още държеше единия край на носилката и като хипнотизирано се взираше в трупа на Пасков.
— Хей, доброволката! — рязко изрече той и момичето бързо извърна очи.
— К-к-какво?
— Как се казва приятелката ти!
— Коя?
— Която се издрайфа — преднамерено грубо произнесе Луис.
— Джу-Джуди. Джуди Де Лесио.
— Твоето име?
— Карла — малко по-уверено отвърна момичето.
— Карла, иди да провериш как се чувства Джуди, а след това донеси одеяло. Ще намериш цяла камара в малкия гардероб до първия кабинет. Хайде, всички да напуснат — крайно време е да въведем някакъв ред.
Всички присъстващи се подчиниха. След малко заглъхнаха дори писъците на момичето в съседната стая. Телефонът, който бе замлъкнал, отново иззвъня. Без да вдигне слушалката, Луис натисна бутона за изчакване.
По-възрастният полицай бе успял да запази самообладание и Луис предпочете да се обърне към него:
— Знаете ли кого трябва да известим?
Полицаят кимна и отвърна:
— Не сме имали подобен инцидент от шест години насам. Страхувам се, че учебната година започва зле.
Луис натисна неосветения бутон на телефона и започна дълга серия от задължителни обаждания, без да си направи труда да провери кой го търси по другата линия.
14
Положението бе овладяно едва към четири следобед, когато Луис и Ричард Ървинг, шеф на службата за безопасност, дадоха пресконференция. Жертвата, студент на име Виктор Пасков, бягал но шосето заедно със свой приятел и с годеницата си, когато бил блъснат от колата на Тремонт Уидърс, трийсет и три годишен, жител на Хевън, щата Мейн. Автомобилът, който се движел с голяма скорост по пътя от женския пансион към центъра на кампуса блъснал Пасков и го запратил в крайпътното дърво. Нещастният младеж бил донесен в лечебницата върху приспособена от одеяло носилка, с помощта на приятелите му и на двамина минувачи. Почина след няколко минути. Уидърс бе обвинен в превишаване на скоростта, шофиране в нетрезво състояние и в непредумишлено убийство.
Редакторът на студентския ежедневник запита дали Пасков е починал в резултат на травми на черепа. Луис, който си припомни гледката на огромната цепнатина, през която се виждаше пулсиращия мозък, отвърна, че предпочита да изчака, докато съдебният следовател от Пенобскот уточни причината за смъртта. Сетне същия журналист зададе въпроса дали е възможно четиримата младежи, които донесли в одеяло Пасков, несъзнателно да са причинили смъртта му.