Луис понечи да излезе от ваната, но тя леко го притисна назад.
— Какво…
Ръката с тоалетната ръкавица нежно го обгърна и бавно започна да се движи нагоре-надолу. Докосването на грубата тъкан почти го влудяваше.
— Рейчъл…
Целият бе плувнал в пот и то не само от горещата вода.
— Шт-т-т.
Струваше му се, че удоволствието продължава безкрайно; винаги, когато наближаваше оргазъм, ръката с грубата ръкавица забавяше движенията си. Сетне започна ритмично да се свива и разпуска, докато накрая Луис се изпразни с такава сила, че се изплаши да не се спукат тъпанчетата на ушите му
— Господи! — възкликна той, когато отново бе в състояние да говори. — Къде си научила всичко това?
— В средношколските лагери — целомъдрено рече тя.
Беше приготвила телешко, което се бе задушавало по време на епизода във ваната. Луис, който само преди няколко часа би се заклел, че до Халоуин3 няма да хапне нито залък, изгълта две порции.
Сетне Рейчъл отново го поведе към горния етаж и каза:
— А сега да видим какво можеш да направиш за мен. Имайки предвид обстоятелствата, Луис смяташе, че се е представил напълно достойно.
После Рейчъл облече старата си синя пижама, а Луис навлече фланелената риза и развлечените кадифени панталони, които жена му ненавиждаше, и отиде да прибере децата.
Миси Дендридж го обсипа с въпроси за нещастния случай и той бе принуден накратко да опише трагедията;. Миси положително щеше да научи повече подробности отг утрешното издание на бангорския „Дейли Нюз“. Неприятно му бе да разказва за случилото се — чувстваше се като някоя дърта клюкарка, — но Миси отказваше да приеме пари за гледането на децата, а всъщност на нея дължеше великолепната вечер насаме с Рейчъл.
Домът на Миси се намираше на около два километра от къщата на семейство Крийд. Докато Луис извървя обратния път, Гейдж заспа в прегръдките му, а Ели непрекъснато се прозяваше и очите й се затваряха. Той смени пелените на Гейдж, пъхна го в спалната му торба и го сложи в леглото, сетне прочете на Ели обичайната приказка. Както обикновено, дъщеря му настояваше за любимата си история, озаглавена: „Там, където живеят децата на природата“, защото самата тя беше такава. Този път баща й успя да се наложи и Ели се задоволи с „Котаракът в чизми“. Пет минути по-късно тя вече спеше, а Рейчъл грижовно я завиваше.
Когато отново слезе на долния етаж, Рейчъл седеше на канапето в хола; в ръката си държеше чаша мляко, върху дългото й бедро лежеше отворен криминален роман от Дороти Сейърс.
— Луис, сигурен ли си, че се чувстваш добре?
— Разбира се, скъпа — отвърна той. — И… благодаря… благодаря за всичко.
— Девизът ни гласи: „Всичко, за да доставим удоволствие на клиента“ — закачливо усмихната отвърна тя. — Няма ли да изпиеш една-две бири с Джъд?
Луис поклати глава.
— Не тази вечер. Чувствам се направо смазан.
— Надявам се, че и аз съм допринесла нещо.
— Точно така.
— В такъв случай те съветвам да изпиеш чаша мляко, докторе и да си легнеш.
Луис очакваше, че дълго ще лежи буден, разумът му непрекъснато ще възпроизвежда случилото се, както обикновено ставаше в края на всеки особено напрегнат ден по време на стажа му в болницата. Но за негова изненада заспа почти веднага, сякаш се плъзна по някаква леко наклонена, гладка дъска. Някъде беше чел, че на човек са необходими средно седем минути, за да „завърти всички ключове“ и да се изолира от света. Седем минути, през които подсъзнателното заема мястото на съзнанието, подобно на вълшебната стена, която се завърта около оста си в „Къщата на призраците“ в лунапарк. Усещането бе доста странно и някак си зловещо.
Тъкмо заспиваше, когато отдалече чу гласа на Рейчъл:
— … ше го направим вдругиден.
— Хм-м-м-м…
— Джоландър. Ветеринарят. Ще оперира Чърч вдругиден.
— О…
„Чърч, пази си топките, докато все още ги притежаваш, бедни ми старче“ — помисли си той, сетне се плъзна в някаква бездна и забравяйки всичко, заспа дълбоко, необезпокояван от сънища.
16
Късно през нощта се събуди от силен трясък, който го накара да седне в леглото, докато се питаше дали Ели е паднала на пода, или креватчето на бебето се е счупило. Сетне луната изплува иззад облаците и изпълни стаята със студената си бяла светлина; едва тогава Луис забеляза Виктор Пасков, който стоеше на прага. Силният трясък, който го бе събудил, бе предизвикан от шумното отваряне на вратата.
3