Младежът се взираше в него, черепът му бе странно хлътнал зад лявото слепоочие. Засъхналата кръв образуваше по лицето му кафеникави ивици, напомнящи индианска бойна украса, ключицата стърчеше от деформираното му рамо, устните му бяха разтегнати в усмивка.
— Да вървим, докторе — продума Пасков. — Трябва да се поразходим.
Лекарят се огледа. Завита презглава с жълтия юрган, Рейчъл дълбоко спеше. Той отново извърна очи към Пасков, който беше мъртъв и същевременно жив, но не изпита никакъв страх. Само след миг разбра защо.
„Само сън е — помисли си той и облекчението му го накара да осъзнае колко е бил изплашен. — Мъртвите не възкръсват, защото е физиологически невъзможно. Всъщност, младежът се намира в хладилната камера на медицинския институт в Бангор, с татуирана буква У на гърдите — мястото, където се прави първият разрез при аутопсията. Патологът навярно е хвърлил мозъка му в отвора на гърдите, след като е взел проба от тъканта и е натъпкал черепната кухина с кафява хартия, за да спре изтичането на течността — много по-просто отколкото да постави обратно мозъка в черепа, което е равностойно с това да намериш мястото на елемент от сложната мозайка.“ Чичо Карл, бащата на нещастната Рути, му бе казал, че патолозите често постъпват така; беше му съобщил и други подробности, които навярно биха накарали Рейчъл, която изпитваше ужас от смъртта, да изпадне в истерия. Колкото до Пасков, той изобщо не е тук; няма начин да е тук. Пасков се намира в хладилната камера, с етикет, прикрепен към палеца на крака му. Освен това, със сигурност са му свалили червените спортни гащета.
Въпреки всичко, Луис изпита непреодолимо желание да се подчини, да стане от леглото. Очите на Пасков бяха-приковани в него.
Отхвърли завивките и спусна краката си на пода. Усети студеното докосване на вълнените фъндъци върху постланото пред леглото килимче — бяха го получили преди години от бабата на Рейчъл като сватбен подарък. Иронично си помисли, че халюцинациите му почваха да придобиват изключителна реалност. Ето защо тръгна след Пасков едва когато младежът се обърна и слезе по стълбата. Въпреки непреодолимото си желание да последва Пасков, все пак не искаше (дори и насън) да го докосва ходещ труп.
И все пак Луис го последва. Червените гащета на Пасков ясно се виждаха в мрака.
Преминаха през хола, трапезарията и през кухнята. Луис очакваше Пасков да отключи вратата между кухнята и гаража в пристройката, където държаха Комбито и Хондата, но остана излъган. Вместо да отвори вратата, младежът премина през нея. А Луис втрещено си помисли, „Ето какво ставало! Забележително! Всеки може да го направи!“
Реши да опита сам и за свое учудване се блъсна силно в дървената врата. Очевидно, дори и в съня си, оставаше закоравял прагматик. Завъртя топката на бравата, вдигна предпазната верижка и влезе в гаража, но Пасков не беше там. За миг се запита дали младежът се е изпарил, както често става с образите от сънищата. Същото се получава с местоположението: в един миг стоиш надървен на ръба на басейна и се каниш да предложиш „шведска тройка“ на (примерно) Роджър и Миси Дендридж, а в следващия вече изкачваш склоновете към някакъв хавайски вулкан. Навярно беше загубил следите на Пасков, защото започваше второто действие.
Но щом излезе от гаража, веднага забеляза — осветен от луната, младежът стоеше в края на поляната точно където започваше пътеката.
Този път Луис наистина се изплаши, подобен на черен дим, страхът бавно обхвана тялото му. Сигурен бе, че не иска да изкачи хълма, затова застина на мястото си.
Пасков го погледна през рамо, под лунната светлина очите му проблеснаха като сребро. Луис се скова от безименен ужас и отново се втренчи в изхвръкналата ключица и в кървавите дири по лицето на младежа. Но очите на Пасков го привличаха неудържимо. „Очевидно това е сън, подчинен на хипноза — помисли си Луис. Сън, в който не можеш да промениш съдбата си, както самият той не бе успял да предотврати жестоката смърт на Пасков. Можеш да изучаваш медицина цели двайсет години, но когато ти докарат човек, когото колата е запратила в крайпътно дърво с такава сила, че в черепа му се е образувала пролука колкото прозорче, едва ли ще съумееш да му помогнеш. В тези случаи е по-уместна намесата на водопроводчик или на вълшебник.“
Но докато подобни мисли се въртяха из главата на Луис, някаква невидима сила го теглеше към пътеката, караше го да последва спортните гащета, които на лунната светлина изглеждаха кафеникави, също като засъхналата кръв по лицето на Пасков.