— Идвам като приятел — каза Пасков.
Но наистина ли бе произнесъл думата „приятел“? Очевидно на Луис му се струваше, че младежът говори на чужд език, който той разбира само защото насън стават чудеса; обърканият му разум се бе спрял на думата „приятел“, която бе най-близка по смисъл до онази, употребена от Пасков.
— Гибелта ви и гибелта на хората, които обичате наближава, докторе — произнесе Пасков. Вече е толкова близо, че Луис усети миризмата на смърт, която лъхаше от него.
Пасков протегна ръка.
Дочу се тихо, влудяващо тракане на кости.
Луис рязко се отдръпна и за малко щеше да падне в усилията си да се изтръгне от протегнатите ръце. Закачи с длан някакъв паметник и го повали на земята. Лицето на младежа неумолимо се наведе над него и запълни полезрението му.
— Запомнете, докторе!
Луис се опита да изкрещи, зави му се свят, сякаш земята се преобърна под краката му, пред очите му причерня, ушите му заглъхнаха, чуваше единствено тракането на движещите се кости, осветени от луната, която се опитваше да разпръсне нощния мрак.
17
На човек са необходими средно седем минути, за да заспи, но в учебника по физиология на Хенд се уточнява, че в замяна са му нужни цели петнайсет минути, за да се събуди, сякаш сънят е басейн, излизането, от който е по-трудно от потапянето. При събуждането си, спящият се сблъсква с действителността на степени, като преминава от непробуден сън към състояние на полудрямка, когато може да възприема звуци и дори да отговаря на въпроси, които след това моментално забравя и които от време на време изплуват в съзнанието му като откъси от някакъв сън.
Луис чуваше тракането на костите, но постепенно звукът ставаше по-остър, по-металически. Разнесе се трясък, последван от вик, а след това отново странните металически звуци… сякаш нещо се търкаляше. „Точно така — уточни все още замъгленото съзнание на Луис. — Костите играят рокендрол.“
Дочу как дъщеря му извика:
— Хайде, Гейдж, вземи я!
Гласът на Ели бе последван от радостното бръщолевене на бебето, което накара Луис да отвори очи и да съзре тавана на собствената си спалня.
Остана неподвижен в леглото, докато възприеме напълно действителността, прекрасната, благословена действителност.
Значи всичко е било сън — ужасен кошмарен, но все пак само сън. Нещо като древно изкопаемо в подсъзнанието му.
Отново дочу металически звук и разбра, че идва от коридора на горния етаж, където Гейдж играеше с количките си.
— Хайде, Гейдж, вземи я!
— Вземи я! — повтори бебето. — Вземи-вземи-вземи…
Дум-дум-дум. Босите крачета на Гейдж затупаха по пътечката, с която бе застлан коридора; сетне той се разсмя, разсмя се и Ели.
Луис извърна глава. Дясната страна на леглото бе празна, завивките бяха отметнати. Слънцето се беше изкачило доста високо в небето. Той погледна часовника си и видя, че наближава осем. Навярно Рейчъл нарочно го бе оставила да поспи повече от обикновено.
При друг случай би се вбесил, но не и тази сутрин. Пое дълбоко дъх, сетне го изпусна с удоволствие; чувстваше се щастлив, че се намира в леглото си, осветено от слънцето, което нахлуваше през прозореца, наслаждаваше се на осезаемия допир с действителността. Миниатюрни прашинки танцуваха сред слънчевите лъчи.
От кухнята прозвуча гласът на Рейчъл:
— Бързо слизай да закусиш, защото ще изпуснеш автобуса, Ели!
— Добре — извика малката и се затича по коридора. — Ето ти количката, Гейдж. Трябва да отида на училище.
Гейдж нададе изпълнен с негодувание писък и възмутено забръщолеви, като от време на време произнасяше правилно по някоя дума. Гейдж, кола, вземи и Ели-автобус. Въпреки това бе ясно какво иска да каже: образователната система да върви по дяволите, а Ели да си остане вкъщи.
Рейчъл отново извика:
— Опитай се да събудиш баща си преди да слезеш, Ели!
Ели нахлу в спалнята. Косата й бе вързана на конска опашка, носеше любимата си червена рокля.
— Буден съм, котенце — каза Луис. — Гледай да не изпуснеш автобуса.
— Добре, татко — тя се приближи, целуна го леко по брадясалата буза и се спусна надолу по стълбата.
Луис с огромно удоволствие установи, че кошмарният сън започва да избледнява и малко по малко да губи смисъла си.
— Гейдж! — извика той. — Ела да целунеш баща си.
Но малкият се престори, че не го чува и се завтече след Ели, като продължаваше с всички сили да крещи:
— Вземи колата, вземи-вземи-ВЗЕМИ!
Когато Гейдж мина покрай вратата на спалнята, Луис успя да зърне набитото му телце, облечено само в гумирани гащички.
Рейчъл отново повиши глас: