Нервно забарабани с пръсти върху регистъра пред себе си, сви рамене и отново вдигна слушалката. Избра номера на Медицинския център в Бангор и поиска да го свържат с моргата.
Представи се, когато чу гласа на чиновника, завеждащ регистъра и каза:
— При вас има наш студент, на име Виктор Пасков…
— Вече не е тук — прекъсна го гласът на невидимия чиновник. — Отиде си.
Луис усети, че се задушава и едва успя да изрече:
— Какво?
— Късно снощи изпратихме тялото на родителите. Пренасянето бе уредено от представител на погребалното бюро „Бруклин-Смит“. Качиха го на самолет „Делта“, полет номер… — Луис дочу шум от обръщане на страници — … номер 109. Къде си въобразявате, че е отишъл мъртвецът? Може би на танци в дискотеката?
— Не — отвърна Луис. — Разбира се, че не. Просто…
Просто какво? За Бога, защо продължава да се занимава със случилото се? Явно не съществува никакво разумно обяснение. Трябва да престане да мисли за ужасното преживяване, да го заличи от паметта си, да го забрави, в противен случай рискува да си навлече допълнителни неприятности.
— Просто ми се струва прекалено прибързано — довърши той изречението си и му се стори, че гласът му прозвуча неубедително.
— Пасков бе аутопсиран от доктор Ринзуик вчера следобед в… — отново се чу прелистване на страници — три и двайсет. Междувременно баща му бе уредил всички формалности. Тялото трябва да е пристигнало в Нюарк в два часа сутринта.
— О, в такъв случай…
— Освен, ако някой носач е сбъркал и го е натоварил на друг самолет — лъчезарно рече чиновникът. — Знаете ли, имали сме подобни случаи, но не и с компанията „Делта“. Хората от „Делта“ са отлични професионалисти, не допускат подобни грешки. Спомням си случая, когато някакъв тип бе умрял по време на риболовна експедиция в Арустук, в едно от онези градчета, които са толкова малки, че нямат име и са обозначени само с цифри на картата. Представете си, глупакът се задавил от езичето на кутийката, докато пиел бирата си. Приятелите му го пренесли на саморъчна носилка — необходими им били цели два дни, докато се измъкнат от пущинака. В подобни случаи балсамирането не може да се извърши с пълна гаранция. От погребалното бюро го инжектирали с антисептична течност, като се молели на Бога тялото да не се разложи. Сетне го натоварили в багажното отделение на самолет, който извършвал редовен полет и го изпратили в Гранд Фолс, Минесота. Но по погрешка ковчегът заминал за Маями, сетне за Де Моанс, а после — за Фарко, Ню Дакота. Накрая някой се усетил какво се е случило, но вече били изминали трийсет и шест часа. Оказало се, че е невъзможно да го балсамират: все едно, че му инжектирали Севън-ъп, вместо фенол. Мъртвецът бил черен като овъглено свинско и от него се излъчвала такава воня, че на шестимата хамали им прилошало. Във всеки случай, така се говореше.
Чиновникът прекъсна монолога си и весело се засмя.
Луис затвори очи и промълви:
— Е, благодаря ви…
— Ако желаете, ще ви дам домашния номер на доктор Ринзуик, но обикновено сутрин той играе голф в Ороно — каза служителят н отново се разсмя.
— Не, благодаря — отвърна Луис.
Затвори телефона и си помисли: „Доволен ли си от обяснението? Почти сигурно е, че докато си сънувал онзи кошмар, тялото на Пасков вече се е намирало в погребалния салон в Бергенфийлд. Сложи точка на цялата история, смятай я за приключена.“
Докато късно следобед пътуваше с колата си към Лъдлоу, на Луис най-сетне му хрумна правдоподобно обяснение за следите от кал по чаршафите. От сърцето му сякаш падна камък. Явно бе имал пристъп на сомнамбулизъм, предизвикан от неочакваното и ужасно преживяване, породено от гледката на тежко ранения студент, който бе починал в ръцете му през първия му работен ден в лечебницата.
Да, сега всичко бе ясно. Сънят му изглеждаше безкрайно реален, защото повечето компоненти бяха истински — докосването на краката му до грубото килимче пред леглото, студената утринна роса и, разбира се, сухото клонче, което бе одраскало ръката му. Ето защо Луис не бе успял да премине през затворената врата, както Пасков.
Изведнъж си представи как Рейчъл слиза в кухнята предишната нощ и го вижда как напразно се опитва да премине през заключената врата. Мисълта го накара да се усмихне. Горката Рейчъл, сигурно здравата щеше да се изплаши.
След като възприе хипотезата за сомнамбулизма, Луис спокойно и дори ентусиазирано се зае да анализира причината, предизвикала кошмарния сън. Беше отишъл в Гробището, защото в съзнанието му мястото бе свързано с наскоро преживян стрес и всъщност бе причината за последвалата свада с жена му. Всъщност, помисли си той с растяща възбуда, гробището е свързано и с първата срещана дъщеря му със смъртта — навярно мисълта за това е присъствала в подсъзнанието му, преди да заспи предишната нощ.