„Не си пъхай носа, където не трябва, Луис. По-добре забрави всичко.“
„Слушам, шефе!“
Той се обърна и се отправи към дома си.
Рейчъл си беше легнала преди час, но Луис продължаваше да седи в кабинета си и да прелиства купчината медицински списания, които вече бе прочел; отказваше да признае пред себе си, че се бои да легне и да заспи. Никога не бе страдал от сомнамбулизъм, но нищо не му гарантираше, че случилото се няма да се повтори.
Дочу как Рейчъл стана и тихичко се провикна от горния етаж:
— Лу? Няма ли да си лягаш, скъпи?
— Тъкмо се качвах — отвърна той, угаси лампата върху бюрото си и тръгна към стълбата.
Тази вечер му бяха необходими повече от седем минути, за да „завърти ключовете“ и да се изолира от света. Докато слушаше дълбокото дишане на Рейчъл, ужасяващото лице на Виктор Пасков отново се появи пред него — този път още — по-реално. Щом затвореше очи, виждаше как вратата с трясък се отваря и се появява Виктор Пасков („Нашият специален гост“), облечен само в спортни гащета, кожата му е белезникава под бронзовия загар, счупената кост стърчи от рамото му.
В моментите, когато усещаше, че задрямва, Луис изведнъж се стряскаше при мисълта какво ще се случи, ако внезапно се събуди насред Гробището за домашни любимци и съзре осветените от луната концентрични окръжности; как ще извърви обратно пътеката, която криволичи през гората. Ужасът, който изпитваше, го караше да се разсъни.
Някъде след полунощ сънят на пръсти пристъпи към него и изненадващо го повали. Луис заспа, без да сънува нищо. В седем и половина се събуди от шума на есенния дъжд, който биеше по стъклата на прозорците. С тревожно предчувствие отметна завивките, но чаршафите му бяха безукорни. Едва ли същият епитет бе подходящ за краката му с деформирани пръсти и мазоли по ходилата, но тази сутрин те бяха поне чисти.
Когато застана под душа, Луис изненадано установи, че си подсвирква.
19
Рейчъл повери Гейдж на грижите на Миси Дендридж и сама закара Чърч при ветеринаря. Вечерта Ели остана будна до късно, шумно се оплакваше, че не може да спи без котарака и искаше вода, чаша след чаша. Накрая на Луис му писна и заяви, че ако продължава така, ще подмокри леглото. Думите му накараха Ели да избухне в толкова силен плач, че той и жена му учудено се спогледаха.
— Притеснява се за Чърч — каза Рейчъл. — Остави я да свикне, Лу. Ще се оправи.
— Тези истерии не могат да продължават безкрайно — отвърна Луис. — Надявам се, че скоро ще й мине.
Оказа се, че е прав. След няколко минути дрезгавите, гневни викове на Ели замряха, заменени от хълцания и въздишки, сетне настъпи тишина. Луис се качи в стаята й и у я намери седнала на пода, прегърнала здраво до гърдите си кошчето на котарака, в което той благоволяваше да спи много рядко. Луис го издърпа от ръцете й, сложи я в леглото, нежно отметна косата от потното й челце и я целуна. Тласкан от импулсивно хрумване, отиде в съседната стаичка, която служеше за кабинет на Рейчъл и набързо надраска с големи букви върху лист хартия: ВРЪЩАМ СЕ УТРЕ. ОБИЧАМ ТЕ — ЧЪРЧ. Постави бележката на дъното на кошчето и се върна в леглото при Рейчъл. Любиха се, сетне заспаха в прегръдките си.
Чърч се завърна в петък. Идването му съвпадна с края на първата работна седмица на Луис. Ели устрои тържествено посрещане на котарака; похарчи част от джобните си пари, за да купи любимата му храна и дори за малко да плесне Гейдж, задето се е осмелил да го погали. Постъпката й накара малкия да избухне в сълзи, което никога не би последвало след забележка, направена от родителите му. Укорът от страна на Ели бе равностоен на упрек от самия Бог.
Луис не можеше да погледне към Чърч, без да се почувства някак си тъжен. Съзнаваше, че е глупаво и все пак му ставаше мъчно. Нямаше нито следа от предишната самонадеяност на котарака; животното вече не се движеше като пъргав каубой, а пристъпваше внимателно, подобно на човек, който се възстановява след тежка болест. Позволяваше на Ели да го храни с ръка и вече не проявяваше никакво желание да излиза, дори само до гаража.
Беше се променил. Но в крайна сметка навярно промяната бе за добро.
Очевидно, нито Ели, нито Рейчъл забелязваха разликата.
20
Циганското лято дойде и си отиде. Короните на дърветата се обагриха в ярки цветове, които постепенно избледняха. Една нощ. в средата на октомври заваля проливен и студен дъжд, след който листата на дърветата започнаха да капят. Всеки ден Ели се прибираше вкъщи, натоварена с украсата за Халоуин, която бе изработила в училище. Една вечер разказа на Гейдж историята на Конника без глава. Докато си легна, малкият щастливко бърбореше безсмислени фрази, в които се говореше за някой си Итчибод Брейн5.
5