Думите му накараха Рейчъл да се разсмее толкова силно, че й трябваше доста време, докато се успокои. Началото на есента бе щастлив период за семейство Крийд.
Луис скоро свикна с новата си и съвсем нелека работа, която, въпреки всичко, го караше да се чувства удовлетворен. Преглеждаше пациентите, участваше в заседания на университетския съвет, съвестно пишеше задължителните статии за студентския ежедневник, в който съобщаваше на девойките, че в амбулаторията се лекуват венерически болести при пълна дискретност и подканяше всички студенти да се ваксинират против азиатски грип, епидемия, от който се очакваше през зимата. Освен това участваше в дискусионния кръжок и дори бе избран за негов председател. В средата на октомври замина за Провидънс на конгреса на местните училищни лекари и изнесе доклад посветен на приложението на правните норми при специфичното лечение на заболяванията у някои студенти. Беше описал и случая с Виктор Пасков, който фигурираше в доклада под фиктивното име Хенри Монтец. Лекцията бе посрещната с интерес от колегите му. Луис се зае с изготвяне на бюджета на амбулаторията за следващата година.
Вечерите му преминаваха еднообразно — занимаваше се с Ели и Гейдж, а по-късно изпиваше една-две бири с Джъд Крендъл. Понякога Миси идваше да гледа децата и Рейчъл го придружаваше при съседите, от време на време Норма също сядаше при тях, но най-често Джъд и Луис оставаха сами. Луис изпитваше безкрайно удоволствие от компанията на стареца. („Все едно, че нося удобни домашни пантофи“ — често си казваше той.) Джъд обичаше да разказва историята на Лъдлоу и без усилие се връщаше три века назад, все едно, че бе живял по това време. Говореше увлекателно и никога не се отклоняваше в несвързани брътвежи, характерни за хората на неговата възраст. Луис го слушаше с огромен интерес, въпреки че бе забелязал как жена му често прикрива с ръка прозявката си.
Обикновено пресичаше шосето преди десет, прибираше се вкъщи и почти винаги се любеше с Рейчъл. Всъщност от първата година на брака им не се бяха любили така често и с такова удоволствие. Рейчъл твърдеше, че причината е във водата от артезианските кладенци, а Луис бе склонен да мисли, че мейнският въздух им действа благотворно.
Споменът за противната смърт на Виктор Пасков през първия ден на есенния семестър започна да избледнява от паметта на студентите, дори Луис чувстваше, че започва да забравя случилото се. Единствено семейството на Пасков продължаваше да скърби за него. Луис бе разговарял с бащата по телефона — за щастие не можеше да види лицето на нещастния човек, който с разтреперан глас пожела да научи дали лекарят е направил всичко възможно, за да спаси сина му. Луис му даде честната си дума, че целият персонал на лечебницата е положил максимални усилия. Естествено, не му разказа за настъпилата суматоха, за огромното петно върху мокета и за това, че при донасянето му в амбулаторията, синът му е бил в клинична смърт, въпреки че на самия него му се струваше, че никога няма да забрави ужасните подробности. Но за повечето от обитателите на кампуса, името на Виктор Пасков означаваше само кървава трагедия и те бързо го забравиха.
Луис все още си спомняше кошмарния си сън и последвалия го пристъп на сомнамбулизъм, но сега имаше странното усещане, че всичко това се е случило с другиго, струваше му се, че е сцена от забравена телевизионна пиеса. По същия начин си спомняше за единственото си посещение в публичен дом в Чикаго преди шест години; подобни преживявания бяха еднакво маловажни; безсмислени авантюри, които отекваха фалшиво, като звуци, получени в ехо-камера.
Луис се стараеше да забрави думите, които Пасков бе (или не бе) произнесъл в мига, когато издъхна.
През нощта на Халоуин земята се покри със слана. Луис и Ели започнаха традиционната обиколка на съседите от дома на семейство Крендъл. Малката се кикотеше зловещо и се преструваше, че обикаля кухнята на Норма, яхнала метла. Старицата възкликна:
— Най-сладката вещица, която съм виждала, нали, Джъд?
Джъд отвърна, че е напълно съгласен, запали цигара и попита:
— Къде е Гейдж, Луис? Не беше зле да маскирате и него.
Всъщност първоначално бяха възнамерявали да вземат и Гейдж; Рейчъл бе особено щастлива, защото, с помощта на Миси Дендридж, успя да изработи оригинален костюм, представляващ насекомо, чиито пипала бяха измайсторени от увити в разтегателна хартия закачалки за дрехи. За съжаление Гейдж се разболя от остър бронхит; Луис преслуша дробовете му и му се стори, че дочува леко хриптене, погледна термометъра на прозореца, който в шест часа вечерта показваше едва три градуса и категорично забрани малкият да излиза. Рейчъл бе разочарована, но призна, че мъжът й има право.