Ели обеща да даде на братчето си част от подарените сладкиши, но прекомерно тъжното й изражение накара Луис да се запита дали все пак не е доволна от отсъствието на Гейдж, който щеше да се влачи по петите й… или да й попречи да е в центъра на вниманието.
— Горкичкият Гейдж — произнесе тя с тон, обикновено употребяван за неизлечимо болни хора. Братчето й, което не съзнаваше какво изпуска, седеше на канапето и гледаше телевизия, а Чърч придремваше до него.
— Ели-вещица — избърбори Гейдж без особен интерес и отново се загледа в екрана.
— Горкичкият Гейдж — повтори Ели и отново въздъхна.
Думите й напомниха на Луис за пословичните крокодилски сълзи и той неволно се усмихна. Малката сграбчи ръката му и го повлече към вратата, като викаше:
— Да вървим, татко. Хайде, хайде, хайде!
— Гейдж има лек бронхит — отвърна Луис на въпроса на стареца.
— Колко жалко — намеси се Норма. — Нищо, следващата година ще е по-голям и ще се радва повече. Хайде, Ели, отвори торбичката си… Хо-оп.
Старицата взе ябълка и шоколадче от пълната е лакомства купа на масата, но те се изплъзнаха от ръката й. Луис с изненада забеляза, че пръстите й напомнят нокти на граблива птица. Наведе се и вдигна ябълката, която се бе изтърколила на пода. Джъд взе шоколадчето и го пъхна в торбичката на Ели.
— Чакай да ти дам друга ябълка, миличка — каза Норма. — Тази се е набила и ще потъмнее.
— Нищо й няма — намеси се Луис и понечи да вземе ябълката, но Ели отстъпи назад, като здраво стискаше отвора на торбичката.
— Не искам натъртена ябълка, татко — изрече тя и изгледа баща си сякаш бе полудял. — По нея ще се появят кафяви петна, пфу!
— Ели, държиш се ужасно невъзпитано!
— Не й се карай задето казва истината Луис — запротестира Норма. — Добре знаеш, че единствено децата са напълно откровени, иначе нямаше да са деца. Кафявите петна наистина са отвратителни.
— Благодаря, мис Крендъл — промълви Ели и победоносно изгледа баща си.
— Няма защо, малката ми — отвърна старицата.
Джъд ги изпрати до верандата. По пътеката се зададоха два малки призрака и Ели разпозна под маските им свои съученици. Побърза да се върне заедно с тях в кухнята и за момент Луис и Джъд останаха сами на верандата.
— Артритът на Норма очевидно се е влошил — отбеляза Луис.
Джъд кимна и угаси цигарата между палеца и показалеца си над пепелника.
— Прав си. Болките й се увеличават през есента и през зимата, но този път бият всички рекорди.
— Какво казва лекарят й?
— Нищо. Пък и какво да каже, когато Норма не е ходила на преглед.
— Така ли? Но защо?
Старецът изгледа Луис и на светлината на фаровете на комбито, което чакаше да отведе двата „призрака“, лицето му изглеждаше странно безпомощно.
— Смятах да изчакам подходящ момент, за да те помоля за услуга, но ми се струва, че никога няма да настъпи подходящ момент да злоупотребя с приятелството ти. Съгласен ли си да я прегледаш?
От кухнята се дочу воят на призраците и зловещото кикотене на Ели, което малката бе упражнявала в продължение на седмица. Луис си помисли, че веселите викове на децата подсилват празничното настроение.
— От какво се оплаква Норма? — запита той. — Да не би да се страхува от нещо друго, Джъд?
— Има болки в гърдите — тихо промълви старецът. — Освен това, отказва да посети доктор Уейбридж. Знаеш ли, малко съм разтревожен.
— А Норма притеснява ли се?
За миг Джъд се поколеба, сетне отговори:
— Струва ми се, че е изплашена до смърт — ето защо не иска да отиде на лекар. Една от най-старите й приятелки, Бети Косло миналата седмица умря от рак в бангорската болница — беше връстница на Норма. Сигурен съм, че жена ми се страхува да не я сполети същото.
— С удоволствие ще я прегледам — отвърна Луис. — Не се притеснявай.
— Благодаря — с признателност произнесе старецът. — Ще гледам някоя вечер да я изненадаме и да я принудим да… Джъд млъкна, наклони глава и внимателно се заслуша, сетне двамата с Луис се спогледаха.
По-късно лекарят не можа да си припомни точно какво е усетил в този момент или как празничното му настроение внезапно прерасна в ужас. Завиваше му се свят всеки път, когато се опитваше да анализира случилото се. Единственото, което си спомняше с абсолютна сигурност бе, че любопитството му мигновено отстъпи място на усещането, че се е случило нещастие. Втренчи се в Джъд и по погледа му разбра, че старецът е изплашен. За миг Луис не знаеше как да реагира.