— Хоо-о-о-хооо — долитаха виковете на „призраците“ от кухнята. — Хоо-хоо.
Изведнъж прераснаха в изплашен крясък:
— О-о-о-о-о-О-О-О-О… Един от „призраците“ изпищя.
— Татко! — извика Ели с разтреперан глас. — Татко, мис Крендъл падна!
— Господи! — изстена Джъд.
Ели дотича на верандата, черната й рокля се развяваше около тялото й, в ръката си продължаваше да стиска метлата. Лицето й, украсено със зелена боя и изкривено от ужас, наподобяваше лицето на пигмей, достигнал последния стадий на алкохолно отравяне. Двата „призрака“ я следваха по петите и ревяха с пълен глас.
Джъд се втурна към вратата с изненадваща за възрастта си пъргавина — гъвкавата му походка подхождаше повече на младеж. Докато тичаше, непрестанно викаше името на жена си.
Луис се наведе и обгърна с ръце раменете на Ели.
— Чакай ме тук. Не мърдай от верандата. Ясно ли е?
— Страх ме е, татко — прошепна малката.
Двата „призрака“ профучаха покрай тях и се затичаха надолу по пътеката, като викаха майка си, а в торбичките им шумоляха целофановите опаковки на току-що получените сладкиши.
Без да обръща внимание на виковете на Ели, която го молеше да се върне, Луис изтича по коридора и се втурна в кухнята.
Норма лежеше просната върху неравния линолеум, покрита с ябълки и шоколадчета — явно при падането си бе преобърнала купата със сладкишите, която се търкаляше недалеч от нея, подобно на летяща чинийка от нечупливо стъкло. Джъд разтриваше китките й и когато видя Луис, произнесе с изопнато лице:
— Помогни ми, Луис. Помогни на Норма. Струва ми се, че умира.
— Отдръпни се — нареди Луис, сетне приклекна до старицата. Усети как смачка под коляното си ябълка и сокът й проникна през тъканта на старите му панталони; кухнята изведнъж се изпълни с уханието на плодовете.
„Ето, че историята с Пасков се повтаря“ — помисли си той, сетне побърза да изтласка от ума си нелепата мисъл, сякаш бе стол на колела.
Напипа пулса на старицата, който беше слаб, накъсан и ускорен — приличаше на спазми… Пълна аритмия, със сигурност водеща към спиране на сърцебиенето. „Също като при Елвис Пресли, Норма“ — каза си той.
Разкопча роклята на старицата, под която се виждаше кремав копринен комбинезон, сетне обърна главата й на една страна и с ритмични движения започна да масажира сърцето й.
— Джъд, чуваш ли ме? — извика той.
„Постави основата на лявата ръка върху гръдната кост на четири сантиметра над мечовидния израстък. Дясната ръка стиска лявата китка на болния, като създава високо налягане. Натискай, натискай, но без паника — и не забравяй, че ребрата на старците са чупливи. И за Бога, гледай да не пресилиш белите й дробове!“
— Да — отвърна старецът.
— Вземи Ели — нареди Луис. — Идете у дома и внимавайте да не ви блъсне кола, докато пресичате шосето. Кажи на Рейчъл какво се е случило и й поискай да ти даде чантата ми. Не тази, която е в кабинета, а чантата, поставена на най-високата полица в банята на горния етаж — тя знае коя. Поръчай й да се обади за линейка в бангорската болница.
— Бъкспортската болница е по-близо — промълви старецът.
— Но линейката ще дойде по-бързо от Бангор. Хайде, върви. И не се опитвай сам да телефонираш в болницата — остави всичко на Рейчъл. В момента имам най-голяма нужда от чантата — прекъсна го Луис, а мислено си каза: „Съмнявам се, че жена ми ще донесе чантата, щом разбере за случилото се.“
Старецът побърза да изпълни нарежданията му. Луис чу как се затръшна вратата на верандата и осъзна, че е сам с Норма Крендъл. Кухнята ухаеше на ябълки, от хола се чуваше равномерното тиктакане на стенния часовник.
Изведнъж от гърдите на Норма се изтръгна дрезгаво хриптене, клепачите й потръпнаха. Луис изтръпна от ужасно предчувствие.
„Сега ще отвори очи… о, Господи, ще отвори очи и ще заговори за Гробището за домашни любимци.“
Но старицата само го изгледа замаяно и клепачите й отново се притвориха. Луис се засрами от себе си и от нелепия страх, какъвто изпитваше за първи път в живота си. Същевременно усети облекчение и малко се обнадежди. В очите на Норма се четеше страдание, но все пак не приличаха на очи на човек в предсмъртна агония. Очевидно сърдечната криза беше сериозна, но не фатална.
Постепенно Луис започна да се задъхва и се изпоти. Прилагането на изкуствено дишане изглежда лесно само когато се демонстрира по телевизията. Но масажирането на гръдния кош предизвиква изгаряне на огромно количество калории и Луис знаеше, че на следващия ден ще има жестоки болки в рамената.