— Мога ли да ви помогна?
Лекарят стреснато вдигна глава и забеляза жена, облечена в панталони и кафяв пуловер, която нерешително стоеше на прага, притиснала към гърдите си стиснатата си в юмрук длан. „Навярно е майката на «призраците»“ — помисли си Луис и веднага разбра, че е изплашена, но не и безпомощна.
— Не — отвърна той, сетне се поправи: — Всъщност — да. Намокрете кърпа, изстискайте я добре и я поставете на челото й.
Непознатата побърза да се подчини. Луис погледна към старицата и забеляза, че отново е отворила очи.
— Луис, паднах — прошепна тя. — Струва ми се, че ми се зави свят.
— Всъщност претърпя лек инфаркт — отвърна лекарят. — А сега се успокой и недей да говориш.
Позволи си да отдъхне за секунда, сетне отново измери пулса на Норма, който беше извънредно ускорен. Сърцето й „предаваше Морзовата азбука“, както едно време се бе изразил доктор Тъкър от чикагския медицински факултет; отначало биеше равномерно, следваше серия от накъсани тупкания, сетне равномерното биене се възстановяваше. Туп-туп-туп, Уомпа-Уомпа-Уомпа, туп-туп-туп-туп. Все пак ускореният пулс беше за предпочитане пред пълната аритмия.
Непознатата донесе мократа кърпа и я постави върху челото на Норма, сетне колебливо се отдръпна. В този момент Джъд се върна, стиснал в ръка лекарската чанта.
— Луис?
— Ще се оправи — отвърна лекарят и погледна към Джъд, но всъщност думите му бяха адресирани към Норма. — Телефонирахте ли за линейка?
— Когато си тръгвах, жена ти се обаждаше в болницата — отвърна Джъд. — Страхувах се да не се забавя…
— Не искам… в болница — прошепна Норма.
— Волю-неволю ще постъпиш там, момичето ми — заяви Луис. — Ще прекараш пет дни под наблюдение, ще взимаш необходимите лекарства, а сетне ще се завърнеш по живо по здраво у дома. И ако промълвиш още само една дума, ще те накарам да изядеш всичките ябълки заедно с кочана.
Старицата се опита да се усмихне и отново затвори очи.
Луис порови из чантата, измъкна флакона с Изодил и изтърси в дланта си хапче, голямо колкото главичка на карфица. Затвори флакончето и стисна миниатюрната таблетка между палеца и показалеца си.
— Норма, чуваш ли ме?
— Да.
— Отвори уста. Погоди ни всички подхождащи на Халоуин номера, а сега ще получиш заслужения сладкиш. Ще поставя под езика ти мъничка таблетка. От теб се иска да я държиш под езика, докато напълно се разтопи. Малко ще ти загорчи, но не се притеснявай. Разбра ли ме?
Норма отвори уста, откъдето лъхна миризма на развалени зъби; за миг Луис изпита огромно съжаление към нея. Старицата, която лежеше на пода на собствената си кухня, под купчината ябълки и празнични сладкиши, някога е била седемнайсетгодишно момиче с разкошни гърди, оглеждани от съседските момчета, с трийсет и два собствени зъба в устата и със здраво като парен локомотив сърце.
Норма притисна таблетката под езика си и за миг се намръщи от горчивия й вкус. Изодилът наистина беше неприятен. Луис си помисли, че Норма коренно се различава от Виктор Пасков, който бе изпаднал в клинична смърт и комуто не можеше да помогне. Навярно старицата щеше да оживее, поради силната си воля. Тя безжизнено вдигна ръка и Джъд нежно я пое.
Луис се изправи на крака, намери купата и се зае да събира разпилените сладкиши. Помагаше му младата жена, която каза, че се нарича мисис Стори и живее наблизо. Когато свършиха, тя заяви, че бърза да се върне при колата си, защото двете й момчета са изплашени до смърт.
— Благодаря за помощта, мисис Стори — каза Луис.
— Няма за какво — простичко отвърна жената. — Но тази нощ на колене ще благодаря на Бога, че бяхте тук, доктор Крийд.
Луис смутено махна с ръка.
— Аз също — промълви Джъд, сетне се втренчи в лекаря. Очите му бяха ясни — явно бе успял напълно да се овладее — краткият миг на объркване и страх бе преминал.
— Задължен съм ти до гроб, Луис.
— Я не се занасяй — отвърна лекарят и вдигна ръка за поздрав към мисис Сторн, която си бе тръгнала. Младата жена се усмихна и също му махна. Луис взе ябълка и я захапа. Беше толкова сладка, че за миг небцето му изтръпна…, но усещането беше някак си приятно. „Тази вечер спечели, Луис“ — каза си той и с удоволствие продължи да яде ябълката. С изненада установи, че е гладен като вълк.
— Наистина съм ти задължен — повтори Джъд. — Винаги съм на твое разположение, ако се нуждаеш от някаква услуга.
— Благодаря — отвърна Луис. — Ще се възползвам от предложението.
Линейката от Бангор пристигна след двайсет минути. Докато наблюдаваше санитарите, които поставиха носилката с Норма в задната част на колата, Луис хвърли поглед към дома си и забеляза, че Рейчъл наднича от прозореца на спалнята. Махна й, тя също вдигна ръка за поздрав.