Луис не си спомняше майка му да се е произнасяла по този въпрос, но все му се струваше как един ден му бе обяснила, че фалшивата скромност крие в себе си зародиша на горделивостта.
— Норма, направих всичко според възможностите си — отвърна той.
— Добър човек си — промълви старицата. — А сега заведи някъде моя старец и му позволи да те почерпи една бира. Отново ми се приспа, а просто не знам как да го изгоня.
Джъд скочи на крака и извика:
— По дяволите, хайде да я послушаме, Луис. Побързай преди да е размислила.
Първият сняг падна седмица преди Деня на благодарността6.
На двайсети ноември снежната покривка беше дебела близо десет сантиметра, но денят преди празника беше ясен и студен, а небето — лазурносиньо. Луис изпрати семейството си до международното летище в Бангор. Рейчъл и децата първо щяха да отлетят за Бостън, а оттам да се прехвърлят на самолета за Чикаго, където щяха да прекарат празниците с родителите на Рейчъл.
— Не е честно — повтори Рейчъл навярно за двайсети път, откакто преди месец се бяха заели със сериозно обсъждане на въпроса. — Неприятно ми е, че ще прекараш Деня на благодарността сам-самичък в празната къща Луис. Все пак, това е семеен празник.
Луис премести в другата си ръка Гейдж, който изглеждаше огромен в новата си канадка и с облещени от учудване очи се оглеждаше наоколо. Ели се бе залепила до големия прозорец и наблюдаваше излитането на някакъв, военен хеликоптер.
— Не си въобразявай, че ще роня сълзи в бирата си — засмя се Луис. — Джъд и Норма ме поканиха на печена пуйка и на всички традиционни мезета. По дяволите, всъщност аз трябва да се чувствам виновен. И без това никога не съм си падал по шумните семейни сбирки. Започвам да пия от три следобед, докато гледам футболния мач по телевизията, в седем заспивам, а на другата сутрин се събуждам с усещането, че цяла балетна трупа танцува в главата ми и надава възторжени викове. Единственото, което ме притеснява е, че заминаваш сама с двете деца.
— Всичко ще бъде наред — прекъсна го Рейчъл. — Чувствам се като принцеса, защото пътуваме в първа класа. Надявам се, че Гейдж ще спи по време на полета от Бостън до Чикаго.
— Винаги си била мечтателка — изрече Луис и двамата избухнаха в смях.
По високоговорителя оповестиха полета за Бостън, Ели се завтече към тях и възкликна:
— Нашият самолет е, мамо. Хайде-хайде-хайде! Самолетът ще тръгне без нас.
— Не бой се — прекъсна я майка й, която стискаше в ръката си трите розови бордови карти. Беше облякла коженото си палто, което всъщност бе някаква кафява имитация наподобяваща… наподобяваща кожата на воден плъх. Луис си помисли, че изкуствено или не, палтото прави жена му очарователна. Рейчъл изглеждаше страхотно.
Навярно очите му издадоха мислите му, защото жена му импулсивно го прегърна, като за малко щеше да сплеска Гейдж помежду им. Малкият я изгледа стреснато, но явно не се разтревожи много.
— Луис Крийд, обичам те — промълви Рейчъл.
— Мамо! — с треперещ от нетърпение глас извика Ели. — Хайде-хайде-хай…
— Добре де, добре — примирено въздъхна Рейчъл. — Дръж се прилично, Луис.
— Обещавам, че ще залича всички улики — ухилено отвърна лекарят, сетне добави: — Предай специални поздрави на родителите си.
— Ах, ти! — възкликна Рейчъл и леко сбръчка нос. Не бе успял да я заблуди — жена му отлично знаеше защо той предпочита да остане в Мейн. — Много смешно, няма що!
Луис наблюдаваше как най-близките му хора се качиха на автобуса и изчезнаха от погледа му до следващата седмица…
Още не бяха заминали, а вече се чувстваше самотен и тъгуваше за тях. Приближи се до големия прозорец, където преди малко бе стояла Ели, пъхна ръце в джобовете си и загледа как хамалите товарят багажа.
Истината за отношенията му с родителите на Рейчъл бе съвсем проста — още от пръв поглед съпрузите Голдман от Лейк Форест не харесаха Луис. Не само заради произхода му от по-долна класа, а най-вече, защото явно очакваше от дъщеря им, за която цели осемнайсет години се бяха грижили с почти религиозна всеотдайност и която бе посещавала най-скъпите училища, да го издържа по време на следването му. При това бяха абсолютно сигурни, че бъдещият им зет навярно ще бъде изхвърлен от университета поради слаб успех.
Луис бе готов да се примири с отношението им, както бе правил от началото на запознанството си с Рейчъл. Сетне се случи нещо, за което жена му не знаеше и никога нямаше да научи (поне от него). Ъруин Голдман му предложи да плати цялата такса за обучението му по медицина. Щеше да отпусне „стипендия“ (точно така се бе изразил) при условие, че Луис незабавно развали годежа си с Рейчъл.
6