По онова време Луис не бе достатъчно зрял, за да се справи с подобно безобразие, но такива мелодраматични предложения (или подкупи, ако трябва да наричаме нещата с истинските им имена), рядко се правят на зрели хора, които са, примерно, 85 годишни. Преди всичко Луис се чувстваше безкрайно уморен. Прекарваше осемнайсет часа седмично в университета, други двайсет — наведен над учебниците, а още петнайсет отделяше за работата си като сервитьор в пицарията до хотел „Уайтхол“. Освен това се чувстваше изнервен. Същата вечер мистър Голдман бе необичайно любезен, за разлика от предишните случаи, когато се държеше подчертано студено. Голдман го покани да изпушат по една пура в неговия кабинет и на Луис му се стори, че двамата съпрузи тайничко се спогледаха. По-късно, когато бе в състояние спокойно да анализира случилото се, си каза, че навярно същият страх изпитват конете, когато подушат прериен пожар. Очакваше, че всеки момент Голдман ще го обвини, че спи с дъщеря му. Но вместо това, бъдещият му тъст му направи невероятното предложение — дори с жест на бонвиван от фарс по Ноел Кауърд измъкна от вътрешния джоб на смокинга си чековата си книжка и я размаха пред лицето на Луис. Младежът не издържа и избухна: обвини Голдман, че иска да постави дъщеря си под стъклен похлупак като музеен експонат, че не се съобразява с никого, освен със себе си и го нарече надут и безчувствен мръсник. Едва по-късно тайничко си призна, че гневната му реакция е предизвикана от облекчение.
Откровенията относно гадния му характер, с които бе обсипал Ъруин Голдман, в никакъв случай не можеха да бъдат окачествени като дипломатична крачка към одобряването. Бъдещият му тъст забрави да играе ролята на герой на Ноел Кауърд и последвалият диалог бе забавен, но и безкрайно вулгарен. Голдман нареди на Луис да се омита и обеща, че ако още веднъж го зърне на прага си, ще го изхвърли като мръсно куче. На свой ред Луис го посъветва да натика в задника си чековата книжка. Голдман заяви, че е виждал най-пропаднали безделници, които са много по-способни от Луис Крийд. Луис му каза да натика и кредитните си карти при чековата си книжка.
Размяната на обиди едва ли предвещаваше блестящи взаимоотношения между него и родителите на Рейчъл.
Все пак Рейчъл успя да ги сдобри (едва след като двамата се извиниха, въпреки че очевидно ни най-малко не бяха променили мнението си един за друг). Мистър Голдман явно се бе отказал от мелодраматичните предположения; ето защо не последва театрална сцена от рода на „от днес вече не си ми дъщеря“.
Тъстът му навярно би се съгласил дъщеря му да се омъжи за снежния човек само за да й угоди. Въпреки това, в деня на сватбата лицето на Ъруин Голдман, издокаран със сребристо сако, силно напомняше строгите неумолими лица, гравирани върху каменните египетски саркофази. Младоженците получиха сервиз за шестима от английски порцелан и микровълнова печка, но не и пари. През годините, докато Луис учеше медицина, Рейчъл работеше като продавачка в магазин за дамска конфекция. До ден днешен не бе научила истината за разговора между Луис и баща си… знаеше само, че отношенията между родителите й и съпруга й са „обтегнати“… особено между Луис и баща й.
Луис имаше възможност да замине със семейството си за Чикаго, въпреки че заради работата му се налагаше да вземе обратния самолет три дни по-рано от Рейчъл и децата. Но не там беше бедата. Всъщност изпитваше ужас при мисълта, че ще прекара цели четири дни в компанията на фараон Им-Хо-Теп и на неговата съпруга — сфинкс.
Както обикновено става в подобни случаи, раждането на децата донякъде бе размекнало родителите на Рейчъл. Луис предполагаше, че може напълно да стопи леда помежду им, като се престори, че е забравил вечерта в кабинета на Голдман. Много важно, че Голдман ще усети как зет му разиграва комедия! Но честно казано (Луис не се самозаблуждаваше относно чувствата си към родителите на Рейчъл), не му се искаше да направи първата стъпка към помирението. От вечерта в кабинета бяха изминали цели десет години, но те не можеха да накарат Луис да забрави как му бе призляло в момента, когато старецът наля две чаши с бренди и с театрален жест измъкна чековата си книжка от вътрешния джоб на идиотския си смокинг. Естествено, бе изпитал облекчение, че тъстът му не е разбрал за нощите (общо пет на брой), когато Рейчъл бе прекарала в тясното му, изтърбушено легло, но всъщност бе повече изненадан от собственото си отвращение от стареца, което изпитваше и досега.