— Да.
— Шумът ми напомня и за деня, в който махнаха релсите за големите червени трамваи.
— Да.
Срути се и останалата част от сградата.
— Хайде, Хенри, да вървим у дома.
— У дома — повтори слепият Хенри и кимна мечтателно. — Никога не съм си бил у дома. Хубаво звучи.
76
Поканих Кръмли, Рой, Фриц, Маги и Констанс на прощално събиране, преди роднините на Хенри да са пристигнали, за да си го отведат в Ню Орлиънс.
Музиката гърмеше, бирата се лееше, слепият Хенри разправяше за четиринайсети път как е помогнал за откриването на празната гробница, а Констанс ми гризеше полусъблечена ухото, когато вратата на малкото ми апартаментче се отвори широко и един глас извика:
— Реших да си дойда с по-ранния полет. Едва се добрах до къщи. Тези ужасни задръствания… А-а-а, ето къде си бил! С теб се познаваме, с теб също, хм, не знаех, че и ти си тук.
Пег посочваше един по един гостите, застанала на прага. Изведнъж се хвана за главата и изкрещя истерично:
— Но коя е тази разголена жена?!