— Не може да е излязъл оттук, нали?
— Не, но знам, че беше на стълбата. Познах лицето му. Някой друг също е знаел, че ще го позная и именно затова ме е поканил.
— Млъкни малко. Ела насам.
Тръгнахме по пътеката.
— Отваряй си очите. Не искам да ни видят в такава глупава ситуация.
Стигнахме стената. Там, разбира се, нямаше нищо.
— Прав бях — въздъхна Рой. — Дори и тялото да е било тук, сме закъснели.
— Не, виж ей там.
Виждаха се ясно следите от предмет, който се е опирал в горната част на стената.
— Стълбата?
— Виж и тук долу.
Посочих двете вдлъбнатини в тревата на около пет фута от основата на стената.
— Ами тук? Я погледни.
Едно доста голямо тревисто петно бе смачкано от паднал предмет.
— Да, да — измърмори Рой. — Празникът май наново се развихря. Коленичи на тревата и проследи с дългите си, кокалести пръсти следата от тялото, паднало там преди около дванайсет часа по време на ледения дъжд.
Аз също се приведох, загледах се във вдлъбнатината и потреперих.
— Аз… — промълвих едва-едва и млъкнах.
Защото между нас падна нечия сянка.
— Добр’утро!
Пазачът.
Стрелнах Рой с поглед и веднага заговорих:
— Чудим се това ли е гробът. Толкова години минаха. Та…
Плоският надгробен камък до нас бе затрупан от листа. Махнах ги и изчегъртах мръсотията отдолу. Показа се част от името:
— О, дядо! — извика Рой. — Горкичкият! Умря от пневмония — помогна ми да доизчистя. — Толкова го обичах. Той…
— Къде са ви цветята? — прогърмя гласът отгоре.
Рой и аз замръзнахме.
— Мама ще ги донесе — каза Рой. — Ние дойдохме по-рано, за да намерим гроба — погледна през рамо. — Ето я, вече идва.
Дневният пазач на гробищата — човек подозрителен и с многогодишен стаж — извърна съсухреното си лице към входа.
Една жена с цветя минаваше по булевард „Санта Моника“.
Слава Богу, помислих си аз.
Пазачът изсумтя, примлясна, завъртя се и тръгна между гробовете. Точно навреме, защото жената спря и пое в обратната посока.
Скочихме на крака. Рой грабна няколко стръка от съседния гроб.
— Недей!
— Как ли не! — разхвърли цветята по плочата на дядо Смайт. — За всеки случай. Може да се върне и да попита къде са цветята. Давай!
Отдалечихме се на петдесет ярда, преструвайки се, че говорим, но всъщност не си казвахме почти нищо. Най-сетне Рой ме докосна по лакътя: „Внимавай. Гледай настрани, а не направо. Връща се.“
Старият пазач наистина се бе доближил до мястото, където се виждаше отпечатъкът от падналото тяло.
Вдигна поглед и ни видя. Аз веднага сложих ръка на рамото на Рой, за да утеша скръбта му.
Сега се наведе старецът. Изкривените му пръсти разрошиха тревата. Скоро не остана и помен от каквато и да било следа от паднало тяло.
— Сега вярваш ли ми? — попитах аз Рой.
— Чудя се къде отиде катафалката — отвърна той.
9
Подкарахме обратно към студиото. Точно влизахме през централните врати, когато катафалката безшумно се размина с нас. Празна. Плъзна се като есенен вятър и пое към страната на мъртвите.
— Велики Боже! — възкликна Рой. — Точно както предполагах — хвърли поглед назад. — Започва да става забавно.
Поехме по улицата, откъдето бе дошла лимузината.
Фриц Вонг вървеше по алеята край нас. Стъпваше отсечено — все едно, че води невидим взвод. Мърмореше си сам и псуваше. Острият му профил прорязваше въздуха. Носеше тъмна барета. Бе единственият човек в Холивуд, който слагаше барета и не се страхуваше, че другите ще забележат.
— Фриц! — извиках аз и казах на Рой да спре.
Фриц бавно се приближи и поздрави по обичайния за него начин:
— Здрасти, марсианецо на колело! Коя е тая маймуна зад кормилото?
— Здрасти, Фриц, глупак такъв… — отвърнах аз срамежливо. — Това е Рой Холдстром, най-великият изобретател, майстор и пилот на динозаври в света.
Монокълът на Фриц блесна гневно. Прикова в Рой ориенталско-немския си поглед и кимна бързо.
— Приятелите на Pithecanthropus erectus са и мои приятели!
Рой грабна подадената за здрависване ръка:
— Хареса ми последният ви филм.
— ХАРЕСА ТИ?
— СМАЯ МЕ!
— Добре — Фриц погледна към мен. — Тоя откри Америка!
— Да се е случвало нещо НЕОБИЧАЙНО наоколо?
— Една римска фаланга от четирийсет души току-що отпраши натам. Горила, хванала главата си под мишница, изтича към Сцена 10. От мъжките кенефи изхвърлиха някакъв режисьор хомосексуалист. Юда стачкува в Галилея за още сребърници. Не, мисля, че не съм забелязал нещо необичайно.