— Наложи се здравата да помисля. Откриеше ли ме Звяра, с мен бе свършено. Затова се „самоубих“! Отбих го от следата. Можех да го намеря и да си отмъстя само ако ме мислеха за мъртъв. Затова обесих онази кукла с лика ми. Ти я намери. После я намериха те, изгориха я и същата вечер се прехвърлих в гробището. Знаеш какво открих. Влязох в незаключената гробница, спуснах се в подземията и стигнах зад огледалото в кабинета на Мени. Бях потресен! Толкова беше красиво… Звяра управляваше студиото, без никой да подозира за съществуването му. Затова реших да не го убивам, а да му отнема властта. Не да унищожа Звяра, а да БЪДА Звяра, да ЖИВЕЯ в кожата на Звяра! И да стана господар на двайсет и седем — двайсет и осем страни в света. А когато му дойде времето, да възкръсна, да измисля някаква тъпа история за амнезия или не знам какво си и да се отърва от чудовището. Звяра и без друго умираше. Виждах го с очите си. Умираше на крак. Скрих се, наблюдавах го и слушах какво говори. После го хванах, за да го затворя във филмовата гробница под студиото. Гримът помогна много. Когато ме видя изправен срещу себе си, толкова се изуми, че успях да го поваля и заключа съвършено лесно. После изпробвах старата система, но със собствения си глас зад огледалото. Бях чул Звяра да говори в „Кафявото бомбе“ и зад стената на кабинета. Мърморех, шепнех с престорен глас и успях. „Мъртвите са добри ездачи“ пак беше включен в плана. Назначиха ни отново двамата с теб! Можех да разкъсам маската и да се покажа на бял свят, когато нещо се случи.
— Какво?
— Открих, че властта МИ ХАРЕСВА.
— Какво?!
— Властта. Влюбих се в нея. Борсови агенти, корпорации — всичките тия дивотии. Бях опиянен! Харесваше ми да управлявам студиото, да вземам решения, да върша всичко сам, без каквито и да било съвещания и чужди мнения. Да действам единствено с огледала, сенки и ехо. Да направя всички филми, които е трябвало да бъдат създадени още преди години. Да създам наново СЕБЕ СИ и собствения си свят! Да претворя приятелите си. Да накарам студиото да плаща в брой. Да разбера кой е бил най-виновен за бедата ми и после бавно да затягам болтчетата, докато премажа кохортите невежи и чиновници. Студиото ме бе използвало. Сега АЗ използвах него. Нищо чудно, че Луис Б. Майер беше непоносим, а братята Уорнърс се дрогираха с филми по цяла нощ. Не си ли управлявал студио, не можеш да разбереш какво нещо е властта. Не владееш просто град или страна, а цял един свят отвъд този, в който живеем. Искаш ли да забавиш темпото, всички едва си тътрят краката. Искаш ли да забързаш, и мъртъвците заподскачват в гробовете си. Само защото набелязваш филмите, ръководиш актьорите, определяш началото и отгатваш края. Всяка нощ се качвах на „Нотр Дам“, за да се присмея над селяците и мухльовците, които убиха приятелчетата ми и унищожиха жироскопа в гърдите ми. Но жироскопът пак забръмча, макар и накривен на една страна. Виж колко много постигнах — почти всичко е унищожено. Звяра започна, а аз довърших делото. Знаех, че ако не спра, ще завърша живота си в някоя лудница. Тази мисъл, както и фактът, че Звяра умираше и ме умоляваше да го пусна за последен път при свещеника, ме накара да му върна обратно студиото, за да може да ти го даде на теб.
Рой облиза ужасяващите си устни и замълча.
— Няколко неща остават неясни… — казах аз.
— Назови ги.
— Колко души са били убити от Арбътнот през последните няколко дни и колко души са били… — не можех да продължа.
Рой го каза вместо мен:
— … убити от Рой Холдстром, Звяр Номер Две?
Кимнах.
— Не съм убил Кларънс.
— Слава Богу.
Преглътнах и попитах:
— В кой момент — о, Господи — кога…?
— Кога какво?
— Кой ден и в колко часа… пое поста… на Арбътнот?
Сега бе ред на Рой да преглътне.
— Ами… когато стана тая работа с Кларънс. Тогава, в катакомбите, чух гласове, които говореха по телефоните, поставени в самия тунел. Вдигах тайно слушалките, спотаявах се и проследявах сенките. Знаех, че пет минути след нахлуването на Звяра Кларънс ще бъде мъртъв. Видях и чух от разстояние как докторът бута Кларънс по тунелите и го отвежда в един от тъмните коридори. Разбрах, че скоро ще открият, че съм жив, дори и още да не са го научили. Чудя се дали са проверили какво е останало от мен в пещта за кремация. Ти също създаваше трудности. Познаваше Кларънс. Може би те бяха забелязали около неговия или моя апартамент. Жив щяха да те заровят, ако се бяха усетили. Така че, трябваше да поема нещата в свои ръце, да стана Звяра.