— Не само това. Затворих и студиото, за да изпробвам силата си, за да видя дали подскачат според прищевките ми. В едно опразнено студио можех по-лесно да се справя с негодниците и да очистя вероятните си убийци.
— Станислав Гроц? — попитах аз.
— Гроц…? Да. Той ни забърка в тая каша. Назначи първо мен, защото можех да преобразявам фигурите така, както той разкрасяваше стария чичко Ленин. Пусна една муха на Арбътнот и за твоето назначение. Направи онова плашило на стълбата за страх и на хората от студиото, и на Арбътнот, после ни покани на представление в „Кафявото бомбе“, а когато направих глинения звяр и изплаших всички, той прибра парите.
— Значи ти си убил Гроц?
— Не съвсем. Накарах да го арестуват на входа. Когато го доведоха в кабинета на Мени и го оставиха сам, огледалото се плъзна, той ме видя зад него и се строполи мъртъв. Сега попитай за д-р Филипс.
— Питам.
— В края на краищата, той бе изчистил сцената от „трупа“ ми, нали? Той заедно с бандата метачи. Срещнахме се в „Нотр Дам“. Дори не се опита да избяга. Вдигнах го нагоре с въжетата на камбаните. Исках само да го изплаша, да го кача нависоко и да го разтреса, докато сърцето му само се пръсне от страх като това на Гроц. Непредумишлено убийство. Но той занервничи, оплете се във въжето и се обеси. Аз ли съм виновен?
Първата ми мисъл бе „да“, но после го оправдах.
— А И.Х.? — попитах със затаен дъх.
— О, не. Той се покатери на кръста преди две вечери и раните му се затвориха. Животът му изтече през тях. Умря на кръста горкият стар пияница. Мир на праха му. Намерих тялото и го погребах на подходящо място.
— Къде се намират всичките? Гроц, докторът и И.Х.?
— Някъде. Където и да е. Има ли значение? Навсякъде е осеяно с трупове. Радвам се, че един от тях не е… твоят.
— Моят?
— Това ме накара да спра, преди около дванайсет часа. Открих, че и ти фигурираш в списъка ми.
— Какво?!
— Хванах се да си мисля: „Застане ли ми на пътя, с него е свършено.“ Това сложи край на цялата история.
— Дано да е така, за Бога!
— Казах си: той няма нищо общо с тая бъркотия. Не е виновен заради другите. Той ти е приятел, твой човек е. Той е всичко, което е останало от живота ти. Това бе повратната точка. Отърваваш се от лудостта, когато разбереш, че си луд. Аз те обичах. Обичам те. Затова се върнах, отворих гробницата и пуснах Звяра да излезе.
Рой обърна глава и ме погледна. Очите му питаха: аз ли съм на ред? Ще ми причиниш ли зло заради злото, което съм сторил? Още ли сме приятели? Какво ме накара да направя всичко това? Трябва ли да научи полицията? Кой ще ги уведоми? Трябва ли да бъда наказан? Не е ли всичко такава лудост? Луди актьори, абсурдни реплики и декори? Свърши ли пиесата или е едва в началото си? Да се смеем ли или да плачем? За какво?
Лицето му казваше: не след дълго ще изгрее слънцето, двата града ще се събудят, но единият ще бъде по-жив от другия. Мъртвите ще си останат мъртви, а живите ще повтарят репликите си от предишния ден. Да им дадем ли да говорят? Или да пренапишем всичко отначало? Да работя ли върху мъртъвците, които са добри ездачи? С твоите думи ли ще заговорят, щом отворят уста?
Какво…?
Рой чакаше.
— Наистина ли се върна, за да си до мен? — попитах аз. Поех дълбоко въздух и продължих: — Пак ли си Рой Холдстром и обещаваш ли да не се превръщаш в който и да било друг, а да останеш завинаги просто моят приятел? Отговори, Рой.
Бе свел глава. Бавно протегна ръка.
Грабнах я така, сякаш всеки момент щях да се изтърколя от покрива и да падна долу.
Здраво се стиснахме.
Със свободната си ръка Рой свали останалата част от маската си. Смачка в юмрук восъка, пудрата и изкуствения белег и ги метна надалеч. Не ги чухме да тупват на земята. Вместо това ни стресна нечий глас:
— Ей, вие!
Погледнахме надолу.
Беше Кръмли — простичък селяк, застанал пред входа на „Нотр Дам“.
— Свърши ми бензина — извика той. — Обикалях дълго около гробището, но ми свърши бензинът — закри очи с ръка. — Какво, по дяволите, става там, горе?
73
Арбътнот беше погребан след два дни.
Или по-точно — бе препогребан. А още по-точно — положен в гробницата, където призори го занесоха няколко богомолци, без да знаят кого, защо и заради какво погребват.