Измъкна се от сандъка почти неохотно.
— Какво става тук, Флеч?
— Бъди внимателен с тях, Елмър — казах аз. — Не ги убивай. Просто ги поосакати малко.
Той направи крачка напред, а Рейли и двамата мъже отстъпиха назад.
— Нищо няма да им сторя — каза Елмър. — Просто ще ги изхвърля навън. Ами коя е тази с теб, Флеч?
— Това е Синтия — казах аз. — Ще дойде с нас.
— Така ли? — попита Синтия.
— Слушай, Карсън — изрева Рейли, — престани с тези грубиянски истории…
— Хайде, изчезвайте — рече Елмър. Той пристъпи бързо напред и замахна с ръка. Групата се пръсна, хората побягнаха и се струпаха пред вратата.
— Не, тая няма да я бъде! — кресна Елмър. Той се втурна покрай нас тъкмо когато затваряха вратата, но преди тя да се хлопне, Елмър пъхна ръката си в процепа, сграби вратата, насили я и я отвори. После й стовари един удар с рамо. Тя се смачка и увисна.
— Това ще ги обуздае — каза Елмър. — Сега вратата не може да се затваря. Искаха да ни заключат вътре, представете си. А сега, Флеч, кажи ми моля те какво става.
— Максуел Питър Бел не ни хареса — казах аз. — Хайде да се залавяме с Мустанг. Колкото по-бързо се измъкнем от тук…
— Трябва да докарам колата — каза Синтия. — Всичките ми припаси и дрехи са вътре в нея.
— Припаси ли? — попитах аз.
— Разбира се. Храна и разни други работи, от които ще имаме нужда. Не вярвам вие да сте донесли нещо със себе си. Това е една от причините да съм без пукната пара. Похарчих последните си пари…
— Идете да докарате колата — каза Елмър. — Аз ще пазя. Никой няма с пръст да ви докосне.
— За всичко сте помислили — казах аз. — Била сте съвсем сигурна…
Ала тя тичаше навън през вратата. Нямаше и помен от Рейли и неговите хора. Тя се качи в колата и я подкара през вратата вътре в хангара.
Елмър отиде при другите сандъци и потропа върху малкия.
— Там ли си Мустанг? Вътре ли си?
— Тук съм — обади се един приглушен глас. — Елмър, това ти ли си? Пристигнахме ли на Земята?
— Не знаех, че този Мустанг е живо същество и може да говори — каза Синтия. — Професор Торндайк не ми каза такова нещо.
— Жив е — рече Елмър, — но интелектът му не е блестящ. Не е титан на мисълта. После каза на Мустанг: — Мина ли благополучно пътуването?
— Чувствувам се отлично.
— Ще трябва да намерим някакъв лост, за да отворим тези сандъци — казах аз.
— Няма нужда — отвърна Елмър. Той сви единия си юмрук и го стовари върху ръба на сандъка. Дървото се огъна и се разцепи. Елмър пъхна пръстите си в зейналия отвор и откърти една дъска.
— Лесно стана — изсумтя той. — Не бях сигурен, че ще мога да се измъкна от моя сандък. Много тясно беше вътре и нямах опорна точка. Но когато чух какво става…
— Флечър тука ли е? — попита Мустанг.
— Флеч прекрасно се грижи за себе си. Тука е и си е намерил едно момиче.
Елмър продължи да кърти дъски от сандъка.
— Хайде да се хващаме на работа — обърна се той към мен.
Хванахме се на работа и двамата.
Мустанг бе сложно нещо и не беше лесно да бъде сглобен. Състоеше се от много части и беше нужно малко търпение, за да се свържат една с друга. Но и двамата бяхме работили с Мустанг почти две години и го познавахме из основи. Отначало бяхме използвали едно ръководство, ала сега нямахме нужда от него. Бяхме го изхвърлили, когато така се беше изпокъсало, че не служеше почти за нищо и когато самият Мустанг, усъвършенстван, преправян и дотъкмен тук-таме на бърза ръка, се бе превърнал в изобретение, което малко приличаше на модела от ръководството. И двамата, работейки заедно, бяхме научили всяка част наизуст. Можехме да разглобим Мустанг на тъмно и да го сглобим отново. Не правехме излишни движения и нямаше нужда да обсъждаме и да се напътстваме. Елмър и аз, работехме заедно като две машини. За един час Мустанг бе сглобен.
В готов вид той представляваше безумна гледка. Имаше осем начленени крака, които напомняха краката на насекоми. Всеки крак можеше да се постави под най-различни ъгли. Имаше и нокти, които можеше да изважда, за да хваща по-добре. Можеше да върви навсякъде, по всякакъв терен. Не бе изключено да се изкатери дори по стена. Тялото му с форма на варел, снабдено със седло, представляваше надеждна защита за чувствителните прибори, които се намираха вътре. На него имаше и множество халки, които позволяваха да се прикрепва товар към гърба му. Имаше и опашка, която можеше да прибира, и се състоеше от стотина различни чувствителни антени, а главата му бе увенчана с друг необикновен комплект антени.