Видях, че по цялата поляна хората бяха изпопадали на земята. Едни от тях ставаха, други се опитваха да станат, докато повечето просто лежаха на земята.
Изправих се с мъка на колене и видях, че до мен Синтия също се опитва да стане, и протегнах ръка да й помогна. Мустанг се беше проснал на земята и докато го наблюдавах, той най-сетне успя да се закрепи на крака, но два от тях — и двата от едната страна — се люлееха, и той стоеше неустойчиво стъпил върху останалите шест.
Край мен се чу и отмина трополене, Елмър се озова край Мустанг, задържа го прав и го подпря, за да му помогне да се движи. Изправих се на нозе и дръпнах Синтия до мен. Елмър и Мустанг идваха към нас и Елмър ни изкрещя:
— Изчезвайте оттук. Нагоре и напряко през хълма!
Обърнахме се и ударихме на бяг към оградата, върху която бяхме седели със стария Хенри половин следобед. И когато дойдохме до нея, разбрах, че осакатеният Мустанг не ще може да я прескочи за нищо на света. Сграбчих един от стълбовете и се опитах да го разклатя и след това да го съборя. Той започна да се клати напред-назад, ала не успях да го поваля.
Елмър, който бе наблизо, каза:
— Остави на мене.
Той вдигна единия си крак и ритна дъските, които се разцепиха и изпопадаха. Синтия се бе провряла през оградата и бягаше нагоре по хълма. Затичах след нея.
Тичешком хвърлих един бърз поглед назад и забелязах, че една от копито сено съвсем близо до обора гореше, подпалена по всяка вероятност от някоя от падащите главни, разхвърчали се във въздуха от експлозията, която бе осакатила Мустанг. В светлината на горящата копа се виждаха хора, които безцелно се лутаха.
Обърнат назад, без да гледам къде вървя, се блъснах в един кръстец, съборих го и паднах върху му.
Докато се освободя и скоча отново на нозе, Елмър и Мустанг ме бяха отминали и се скриваха зад стръмния скат на хълма, облян от лунна светлина. Завтекох се с всички сили след тях. Лицето и ръцете ме смъдяха и горяха от насилственото съприкосновение с изсушените от слънцето житни стебла и когато попипах лицето си с ръка и я отдръпнах, усетих, че бе мокра и лепкава от кръвта, стичаща се от драскотините, оставени по кожата от острите сухи стебла.
Втурнах се по хълма под стръмния скат и далеч напред видях бялото петно на якето на Синтия почти до гората, която растеше под нивата. Недалече зад нея бяха Мустанг и Елмър. Мустанг се бе пригодил да върви с помощта на Елмър и те се движеха бързо.
Стърнищата и изсъхналите от есента бурени, които бяха пораснали между редовете, се търкаха в панталоните ми, когато тичах, а зад себе си чувах виковете и рева, които се носеха от поляната отвъд нивата.
Стигнах до оградата, която минаваше между нивата и гората, и видях, че там имаше проход, направен от Елмър, който бе разбил дъските с ритник. Шмугнах се през отвора и навлязох сред дърветата и тук, при все че лунната светлина още се промъкваше през клонака, трябваше да забавя крачки, да не би в устрема си да се блъсна в някое дърво.
Отстрани някой ми изсъска, намалих ход и се обърнах. Видях, че и тримата се бяха скупчили под един дъб с нискорастящи клони. Мустанг се беше подпрял на шестте си крака и изглеждаше добре. Елмър слизаше от дървото и влачеше някакви вързопи със себе си.
— Малко след мръкване ги донесох тук и ги скрих — рече той. — Подозирах, че може да се случи нещо такова.
— А знаеш ли какво се случи?
— Някой хвърли бомба — каза Елмър.
— Бомба на Гробището — казах аз. — Нали били взели каса с пиене.
— Като отплата — каза Елмър.
— Предполагам. И аз се чудех. Уискито беше страшно хубаво.
— Но какво ще кажете за преброителя и за духовете? — попита Синтия. — Ако това изобщо бяха духове.
— Те бяха за отвличане на вниманието — каза Елмър.
Поклатих глава.
— Става много сложно. Не може всички да са били замесени.
— Подценявате нашите приятели — рече Елмър. — Какво каза на Бел?
— Нищо особено. Отказах да бъда с него.
Елмър изсумтя.
— Това е оскърбление на върховната власт.
— А сега какво ще правим? — попита Синтия.
Елмър каза на Мустанг:
— Ще можеш ли известно време без мен?
— Ако вървя бавно.
— Флеч ще бъде с теб. Той няма да може да те крепи като мен, но ако паднеш, ще те вдигне на крака. С негова помощ ще се справиш. Трябва да намеря някои инструменти.