— Този бизнес обяснява едно — казах аз. — Той хвърля известна светлина върху въпроса, защо Гробището иска да държи посетителите под контрола си. Хората от Гробището не биха искали да рискуват някой да научи за тези предмети.
— Такава търговия не е незаконна — каза Синтия.
— Не е, разбира се, че не е. Археолозите се опитват от години да прокарат закон, забраняващ търговията с такива предмети, но досега не са имали успех.
— Все пак тя се извършва тайно и е съвсем безпринципна — рече Елмър. — Това е непочтена търговия. Ако се разчуе за нея, блестящата репутация на Гробището ще бъде доста опетнена.
— Но те ни позволиха да тръгнем — рече Синтия.
— В момента нямаше какво да сторят. Нямаше как да ни спрат.
— Да, но по-късно се опитаха да наваксат — каза Елмър. — Опитаха се да взривят Мустанг във въздуха.
— Смятали са — рече Синтия, — че ако унищожат Мустанг, ще ни обезсърчат…
— Мисля, че сте права — казах аз. — Макар че не можем да бъдем напълно сигурни за бомбата.
— Можем да бъдем доста сигурни — рече Елмър.
— Едно нещо не ми харесва в цялата тая работа — казах аз. — Без изобщо да се стараем, успяхме да направим всички, които срещнахме, свои врагове. Най-напред Гробището, а сега тази банда от крадци на трупове; предполагам, че и хората в селището не са много благоразположени към нас. Заради нас загубиха няколко копи сено и един обор, а може би някои от тях са били ранени и…
— Сами си го докараха — рече Елмър.
— Но това няма да им попречи да обвиняват нас.
— Сигурно няма.
— Мисля, че трябва да се махаме оттук.
— Вие с мис Синтия се нуждаете от сън.
Погледнах през огъня към нея.
— Можем да бодърстваме още няколко часа — казах аз.
Тя ми кимна унило.
— Ще вземем конете с нас — каза Елмър. — Това ще ги позабави. Можем да натоварим техния багаж…
— Че защо да си създаваме работа — казах аз. — Остави го тук. От него няма да имаме никаква полза. Какво ще го правим?
— Точно така — рече Елмър. — Как не се сетих? Когато се върнат, ще трябва да оставят хора да го пазят и така силите им ще бъдат разединени.
— Те ще ни преследват — каза Синтия. — Ще искат да си вземат конете.
— Разбира се, че ще ни преследват — каза Елмър — и когато най-сетне намерят конете, ако въобще ги намерят, ние ще бъдем на много мили от тях и ще бъде невъзможно да ни догонят.
Мустанг се обади за първи път:
— Ами двамата човеци? Те не могат без сън. Няма да издържат дълго.
— Ще измислим нещо — рече Елмър. — Хайде да тръгваме.
— Ами преброителя и духовете? — попита Синтия, според мен без никаква причина.
— Да не се тревожим за духовете — казах аз.
И преди бе задавала същия въпрос. Женска работа. Само да се забъркаш в някакви неприятности и веднага започват да ти задават разни глупави въпроси.
Глава 13
Събудих се и вече беше нощ, но веднага си спомних какво се бе случило и къде се намирахме. Надигнах се, седнах и отстрани до себе си забелязах тъмните очертания на Синтия. Тя все още спеше. Остават няколко часа, помислих си аз, Елмър и Мустанг ще се върнат и ще тръгнем на път. Направихме голяма глупост, казах си аз. Можехме да останем с тях. Естествено, спеше ми се, а яздех кон за първи път през живота си и това не бе лесна работа, но щях да се справя. Синтия бе съвсем изтощена, но можехме да я завържем за Мустанг, за да не падне, ако заспи, обаче Елмър настоя да ни оставят, докато той и Мустанг прогонят конете далеч в планините, които се мержелееха пред нас.
— Нищо няма да се случи — бе казал той. — Тази пещера е удобна и добре притулена. Докато откраднете малко сън, ние ще се върнем. Няма нищо опасно.
Започнах да се укорявам. Не биваше да му позволявам да ни уговори. Това не ми харесва, казах си аз. Трябваше да се държим заедно. Каквото и да се случеше, трябваше да се държим заедно.
Някаква сянка се размърда при входа на пещерата и тих глас рече: