Но вълкът не се хвърли върху мен. Просто си седеше там и когато направих още една крачка, той се търкулна по гръб и остана така, с четирите си лапи, щръкнали във въздуха, а опашката му забарабани лудо върху скалата, при което звукът от удрянето на метала в камъка отекна в утринната тишина.
— Иска да се сприятели — каза Синтия. — Моли те да не го удряш.
Направих още една крачка.
— Я виж — рече глупавата Синтия, — донесъл ни е заек.
Наведох пръта, държейки го ниско, и сега вълкът се обърна по корем и започна да пълзи към мен.
Стоях и го чаках. Когато се приближи достатъчно близо, той пусна заека в краката ми.
— Вдигни го — каза Синтия.
— Да го вдигна — рекох аз, — а той да ми отхапе ръката.
— Вдигни го. Той донесе заека за теб. Дава ти го.
И така аз се наведох и вдигнах тоя нелепо появил се заек, а в момента, в който сторих това, вълкът скочи, заподскача от радост и се отърка в краката ми с такава сила, че за малко да ме преобърне.
Глава 16
Седяхме край огъня и обирахме последните парченца месо от костите на заека, а вълкът се бе излегнал встрани, с опашка удряше от време на време по каменния под, и ни наблюдаваше.
— Според теб какво ли му е станало на тоя вълк? — попита Синтия.
— Може да се е побъркал. Или да се е опитомил, след като е видял какво сполетя другите. Или пък просто ни дебне и приспива вниманието ни. А когато му се удаде сгоден случай, ще ни довърши и двамата.
Протегнах ръка и придърпах металния прът малко по-наблизо.
— Изобщо не мисля, че е така — каза Синтия. — Знаеш ли какво мисля? Той просто не иска да се върне.
— Да се върне къде?
— Да се върне там, където го държи Гробището където и да е това място. Помисли само. Той и останалите вълци, колкото и много да са, може да са били затворени от години и…
— Едва ли ги държат затворени. По-вероятно просто ги изключват, докато отново им потрябват.
— Тогава може би това е причината. Може би той не иска да се върне, защото знае, че ще го изключат.
Измърморих нещо. Цялата работа беше ужасно глупава. Може би най-добре беше, помислих си аз, да грабна металния прът и да пребия вълка. Единственото, което ме възпря, предполагам, бе подозрението, че човек трябваше доста да се потруди, за да го убие и че в процеса на убиването щях да изляза на второ място.
— Чудя се какво ли стана с преброителя — казах аз.
— Вълкът го подплаши. Няма да се върне.
— Поне да ни беше събудил. Да ни бе дал някаква възможност.
— Всичко мина благополучно.
— Да, но няма как да е знаел, че ще мине така.
— Какво ще правим сега?
— Не зная — казах аз. И това си беше самата истина. Наистина не знаех. Никога през живота си не се бях чувствал толкова неуверен за следващата крачка, която, трябваше да направя. Нямах ясна представа къде се намираме; според мене се бяхме изгубили в пустиня, пълна с диви зверове. Бяхме разделени от двамата по-силни членове на групата, а нашият водач ни бе изоставил. С нас се бе сприятелил един метален вълк, но съвсем не бях убеден в искреността на неговото приятелство.
С крайчеца на окото си долових движението и скочих на крака, но нямаше какво да сторя, освен да стоя и да гледам втренчено дулата на пушките. Пушките бяха в ръцете на двама мъже и в единия от тях познах големия звяр, застанал там, в лагера на крадците на трупове, начело на тълпата, която посрещнахме със Синтия, хванали в ръце безполезните криваци — точно преди Елмър да се втурне, за да осуети сблъскването. Малко се учудих, че го познах, защото тогава бях премного зает да наблюдавам всички останали членове на шайката, които бяха прекъснали нападението си срещу Мустанг, за да ни вземат на прицел. Обаче сега открих, че наистина съм го познал — злобната полуусмивка, размазана по лицето му, полу-притворените му очи и този нащърбен белег, който разсичаше едната му буза. Другия не можах да позная.
Бяха се промъкнали в единия ъгъл на пещерата и стояха там с насочени към нас пушки.
Чух как Синтия ахка от изненада и й казах рязко:
— Не ставай. Не мърдай.
Чу се дращене на метални нокти по скалата и нещо се приближи и застана до мен, като се опря тежко в краката ми. Не погледнах да видя какво беше. Знаех. Това бе Уулф, застанал до мен срещу дулата на оръжието.